Емоции… 10 пъти в секунда

Когато става въпрос за специални автомобилни моменти, обикновено нещата опират до проста формула – специална играчка, подходяща игрална площадка и правилната компания. Е, последният уикенд бе точно такъв и четвъртъкът предвещаваше началото на нещо мнооого интересно. Нашият екип бе любезно поканен от българските Алфисти, които съвместно с гръцките си колеги бяха организирали три пистови дни на съоръжението в Серес, за което преди време ви разказахме. Като добавим в уравнението Porsche GT3 RS, закачим го на платформа зад уютен кемпер за неподправени вечери край огъня на пистата и „подправим“ с щипка готини приятели за лагерните истории, решението на задачата се очертава особено интригуващо.
След известно количество организационни обиколки, за да подготвим колата, да вземем платформата, на която ще я превозваме, и да натоварим необходимите провизии и гуми за уикенда в нашата мобилна квартира за уикенда, вече бяхме готови да поемем на юг по Е79 към заветната дестинация. Като изключим ужасното състояние на пътя след Сандански и дребните технически проблеми с платформата на наш приятел, съпътстващ ни с друг кемпер и закачено зад него Mitsubishi EVO 6, всичко премина гладко и спокойно, а с такова превозно средство дърпането на ремарке с качена върху него кола се оказа повече от безпроблемно и приятно.
И така, късно вечерта ние вече бяхме на пистата в очакване на утрото, за да разтоварим „бегачките“ и да се отдадем на нови дози адреналин. Имахме на разположение три дни, 6 комплекта състезателни гуми, стотици литри гориво и оставаше само пилотите да поставят на изпитание симбиозата между човек и машина в преследване на най-бързите времена.
Освен собствените си сетива бяхме подготвили и техника, която 10 пъти в секунда да съхранява „емоциите и усещанията“ в Porsche-то под формата на числа, които, както се оказа по-късно, бяха ужасно полезни за изстискването на още някоя 10-та от секундата към най-добрите постижения, отчетени от хронометъра.
Дойде моментът на истината – време е за впечатления от тотално различната за нас концепция на модифицираното 997 Mark 1. Пистата бе мокра от дъжда, превалял през нощта, и условията бяха отлични, за да усетим поведението на Porsche-то на лимита на сцеплението. Както предполагам повечето от вас знаят, цялостната концепция на щутгартските „спортисти“ е доста различна от всичко останало в света на автомобилите и разположеният зад задния мост двигател, задвижващ задните колела, изисква доста голяма доза адаптация, след като сте свикнали да карате коли с друга компановка. А славата им, че са доста своенравни в гранични режими, караше нашия пилот да е доооста предпазлив в началото.
Както се оказа обаче, всъщност „сгрешената“ концепция е точно преимуществото, което прави Porsche-тата толкова ефективни на пистата. Освен че насоченото назад тегловно разпределение позволява уникално ефективно спиране, тъй като позволява и 4-те колела да имат достатъчно натиск към асфалта въпреки преноса на маса напред при отрицателно ускорение, то помага много и в други ситуации. Имате възможност да спирате много късно и да завивате, докато все още това се случва, тъй като леката предница може да поеме още доста товар и това само подобрява сцеплението ѝ. А в момента, в който вече сте намерили скоростта за завоя и сте отпуснали спирачката, почти веднага можете да скочите на газта – буквално, тъй като многото тежест отзад и огромните гуми ви дават толкова „грип“, че при ускорение в средата на завоя имате чувството, че карате автомобил 4х4. Направете това с някоя конвенционална кола с преден мотор и задно предаване и е силно вероятно да се опита да ви убие. Не мисля, че има нужда да говоря за пословичното усещане във волана на Porsche-тата, но само ще спомена, че нашият пилот каза, че качвайки се в ежедневната си М5-ца я усетил сякаш „геврекът“ не е свързан с гумите, което – предвид завидната обратна връзка, която дават всички М модели на BMW – си е направо фрапиращо! Е, гледайки го с каква лекота водеше супер-колата си между завоите и колко интуитивно парираше всякакви опити за неприлично поведение от нейна страна, съм склонен напълно да се съглася с това твърдение.
Тук е моментът да си поговорим за самата играчка.
Първото поколение на 997 генерацията на GT3 RS стандартно си е полу-пистова кола, която със стандартната си обезопасителна клетка, регулируемото окачване и специалното задвижване има толкова големи възможности, че е способна да постави на изпитание възможностите на много пилоти. А като заговорихме за задвижване, мога само да кажа, че 3.6-литровият 6-цилиндров атмосферен боксерен двигател е истински шедьовър! Акустичната симфония, която генерира, отзивчивостта на педала на газта, която предлага, и непрестанният устрем към червената линия над 8 000 об/мин са феноменални!
Наистина е трудно да се опише с думи, но няма нито една черта в характера на този агрегат, която да не харесвам! При нас нещата са още по-сериозни – звуковата нирвана достига до вас на „сцената“ на цялостна състезателна изпускателна система от Akrapovic, диференциалът е от Porsche Cup кола и е по-къс, а спирачките са керамични, доставени от Movit, което до краен предел подлага тялото ви на неприлични натоварвания при спиране. Като добавим и специалните настройки на шасито за конкретната писта и широките над 300 мм задни сликове Michelin ви гарантирам, че страничните ускорения от над 1.5 G ще ви накарат да преосмислите законите на физиката… или поне начинът, по който тази кола си играе с тях!
Като изключим състезателната същност на тази кола, ще бъдете изненадани колко е приятна дори за ежедневна употреба. Интериорът е изпълнен в типичния за Porsche перфекционизъм и внимание към всеки детайл и въпреки че конкретният екземпляр е лишен и от някои интериорни изолации и глезотии, добавен е roll-cage и в предната част на кокпита, правещ влизането и излизането доста сериозно предизвикателство, а ще имате и пожарогасител между краката си като пасажер. „Коритата“ (състезателните седалки) са доста удобни и имате място, където да поставите дори какаото си, с което започва денят ви на пистата!
Дойде и краят на първия ден и без да можем да смъкнем усмивките от лицата си, бе време да се отдадем на приятни автомобилни разговори в лагера, пушещи от ароматно месце скари и филм за историята на туристическите пистови надпревари за десерт. Има ли накъде да стане по-хубаво?!
Утрото нетърпеливо ни събуди след няколко часа, а нашите души вече бяха готови за даване на газ.
Бегачките чакаха кротко…
… бензин и гуми…
… и отново сме в претъпкания Pit Lane!
Следващите бързи обиколки ставаха все по-уверени, времената все по-добри, а пилотите все по-усмихнати, независимо от променливите условия в първите дни с непредвидими кратки превалявания, последвани от изгарящо за месец март слънце.
В паузите бе време за разглеждане на събраните данни, анализ на пилотирането и изводи, носещи след себе си още и още все по-бързи обиколки.
Естествено никога не пропускаме и горивото за пилотите, а злите езици говорят, че пържолите, изпечени около пистата, носят в себе си особен заряд емоции и наслада за вкусовите рецептори.
Така неусетно премина още един ден, а залезът бе подобаващо красив, за да допълни идилията.
С не по-малко красиво утро започна и последният ден от нашето приключение, като единственото, което помрачаваше прекрасния слънчев ден бе мисълта, че след няколко часа всичко това ще свърши.
Това обаче бе денят да се наситим на многото сцепление, на рекордни за уикенда обиколки и финалния разбор на постиженията, като естествено не липсваха пиперливи закачки между пилотите. Общо взето всичко се въртеше около съревнованието, на кой са му по-големи… уменията и постиженията…, както винаги!
И естествено, след толкова страхотни дни на интригуващи моменти, силни изживявания и приятни емоции бе време за събиране на играчките и красив завършек на поредното моторспорт приключение…
Ние обещаваме, че ще ви споделяме още такива… както и, че ни предстоят още доста интересни срещи с нашия оранжев приятел… дерзайте!
AutoCrеdit – така вече се кара!