Всемогъщият BMW M5 (F10) /3-та част/

BMW M5 (F10)autocredit.bg8

ЗВУКЪТ…

И… сега ще засегна и звука… той в тази кола не е нещо, което да Ви кара да чувствате, че сте възседнали разярено чудовище… а трябва да е поне толкова добър, колкото е добра колата… а тя е дяволски добра!!! Въпреки това, от BMW са си позволили да се отнесат сравнително пренебрежително към този елемент от цялостното усещане, което носи колата… поне според мен е така. Да – както казах в началото – големият работен обем и настройките на мотора и изпускателната генерация дават страхотен тътен при студен старт, в ниските оборотни режими двигателя си работи като истински осмак – дълбоко и гърлено… но когато започнете да давате газ здраво, основното, което чувате, е виенето и свистенето на турбините, придружено с бръмчене, което никак не прилича на разярен осмак или поне не от онези, които те карат да настръхнеш. Единственото, което ни остава, е маниашкото припукване между скоростите и гъргоренето при отпускане на газта. Автоматичното подаване на междинна газ при връщане на предавки с DKG-то обаче е доста готино изживяване и също е съпроводено от подобаващ саундтрак:) Дочух, че концертът, изпълняван от TwinPower турбо агрегата заслужава повече аплодисменти в акомпанимент на словенските музиканти от Akrapovic, и сигурно наистина става уникално, но кому е нужно това?! Колко собственици на Е63 AMG сте чули да си сменят генерацията? Или въобще замисляли ли сте се някой AMG мотор в последните години да има нужда от това? Не бих ги предпочел пред новата M5ца, но до сега никога не съм намирал преимущество дори в един детайл от колите на конкуренцията… а сега се замислям в тази насока, макар и за дребни наглед детайли, които обаче винаги са карали BMW да изпъкват сред останалите! Добре… споделих мъките си, продължаваме с…

BMW M5 (F10)autocredit.bg4

ПЪЛНА ГАЗ…

Излизайки на почти празната чисто нова магистрала, сякаш не само звярът под металната обвивка се събуди, а и дяволите в нас ни сръчкаха да видим какво се случва, като най-накрая врътнем „райбера“ и фиксираме педала вдясно в крайното му натиснато положение. Ами… освен, че вече нещата се случват… се случват и много бързо! Отново имаме присветване на онази жълта лампичка, макар и за кратко… но при 100 км./ч!!! (на някои участъци се случваше и при по-висока скорост!!!), а асфалтът вече не е онзи в града! Иначе нищо друго не свидетелства за някакво брутално „засилване“… докато погледът не се спре на скоростомера. Сега разбирам защо са се спрели на решението да направят цифровите означения на деленията в него през 30км./ч. – просто защото по-малките отрязъци двутонния звяр ги „прескача“ прекалено бързо, за да им обърнете внимание… и въобще не се шегувам! Дори си мисля, че съвсем уместно би било да ги направят през 50!!! Нали ме разбирате – 0-50-100-150-200-250-300-350… защото 560-те конски сили на М5цата я носят през тези цифри за времето, за което аз ги пиша тук една след друга! А вътре нищо не се усеща – няма някакво фрапиращо притискане в седалката, няма шум, няма драма – докато ви се стори, че вече карате бързо, ще сте на 200+, а усещането вътре далеч не е за такава скорост, не осъзнавате нито времето, за което сте стигнали до там, нито тласъка, който прави това възможно. Наистина не знам как е постигнато това! Не са някакви впечатляващи стойностите на ускоренията на този автомобил (докато не се замислите, че все пак е лимузина, тежаща почти два тона), но са достойни дори за много добри спортни, а дори и супер коли, а усещането е за страхотна лекота и увереност в целия процес на осъществяването на тези цифри – съвсем непринудено, още с първия опит успяхме да постигнем около 4,4 сек до 100км./ч. (точно колкото е предвидил и производителят, между другото), още 10 ни трябваха до 200, а за общо около 30 секунди вече бяхме на 270км./ч. и много бързо започна да ни застига краят на летището, което използвахме за тази цел с оглед на безопасността. Сигурен съм, че с малко посвикване и по-добри условия можем да изстискаме още някоя десета, но си мисля, че и такива стойностите са впечатляващи за двутонен колос, способен да превозва 4 (дори 5) човека в пълен комфорт и спокойствие, с все прилежащия им багаж (да, багажникът наистина е огромен и най-накрая ще успеете да угодите и на себе си, и на жена си, когато тръгвате нанякъде).

BMW M5 (F10)autocredit.bg23

Та да се върнем на магистралата – колкото неусетно се движите през деленията на скоростомера, толкова уверено се чувствате и из завоите, независимо от техния радиус. Наистина – докато „завивате“ поредното криво парче асфалт с чувството, че се движите със скорост от около 140-150 км./ч., всъщност скоростта съвсем спокойно се колебае около 200, а когато вече Ви се струва, че сте се позасилили, то задължително погледнете таблото, защото явно сте изключили Head-Up дисплея и няма какво друго да Ви подскаже, че наближавате скоростта, около която повечето по-бързички европейски коли са лимитирани (250 км./ч.). Тези ограничения в случая обаче не тегнат над нас заради добавената „чавка“ в празното квадратче срещу „M Driver’s Package“ в листа с оборудването на конкретния екземпляр… и чух, че със същата лекота гонела деленията в последния 30-километров отрязък от скоростомера! И така, не може да се каже още много за движението по магистралата – можете да пътувате супер комфортно с всякаква скорост, а ако искате да „цепите“ по някой германски „autobahn“ с 200+++, можете да го направите със страхотна лекота и увереност, взимайки завоите съвсем спокойно с висока скорост.

До тук средният разход за около 50-тина километра изминати нормално по магистрала с 1-2 доста скоростни отсечки бе около 10,5 л./100 км. и ясно показва напредъка спрямо предишното поколение Е60 М5 по отношение на ефективността.

ЗДРАВОТО КАРАНЕ…

BMW M5 (F10)autocredit.bg3

Върнахме „нещата“ в комфортен режим, слязохме от магистралата, а усмивката на лицата ни все още грееше, докато си говорехме, недоумявайки начина, по който колата се преместваше (съвсем буквално) на висока скорост при всяко подаване на газ, независимо дали става въпрос за доускорение от 80 или от 180 км./ч.! Всъщност точно това прави тази кола толкова впечатляваща, защото въпросните доускорения се случват с въпросната лекота, за която писах по-горе, но без драматизма, присъщ да кажем за някоя супер кола с подобни цифри в каталога си – кола с многолик характер, вълк в овча кожа – нали се разбрахме;) По нормалните пътища изпреварванията ставаха с лекота, подобна на телепортиране – доускорението от 80 до 120 км./ч. се случва за около 2,5 секунди… да, за ДВЕ и ПОЛОВИНА секунди на трета предавка!!!

Сега обаче сме на път към местенцето, което сме си подбрали, за да видим колко са остри зъбите на звяра там, където царуват вълците във вълча кожа, там, където ниското тегло, ловкостта и подвижността надвиват огромната маса и бруталната сила – планинските ловни полета!

Отново започваме да цъкаме по бутоните, разположени около скоростния лост и контролиращи настроенията на нашата „играчка“, като пак избираме режими „бойна готовност“, но оставяме отбранителните системи активирани, докато огледаме бойното поле.

BMW M5 (F10)autocredit.bg12

BMW M5 (F10)autocredit.bg17

Подбрахме си едно пътче с перфектна настилка, водещо високо в планината и откриващо пред нас уникална върволица от завои и спиращи дъха гледки. Интересното е, че до този момент си мислех, че усещането за лекота в тази кола се дължи на огромния запас от мощност, който без затруднения успява да засилва голямата маса, но тук, по тесния осеян със завои път се убедих, че не само това е причината. Дали заради по-директно и твърдо окаченото купе, дали заради фината настройка на окачването и ходовата част, заради управлението и спирачките или заради всичко това накуп, ако не знаех колко тежи реално тази кола, бих предположил, че е „по-слабичка“ с поне 200-300 килограма. Наистина – очаквате два тона кола да се клати, да се замята необратимо и непредвидимо, да се бори за всяка капчица сцепление под действието на центробежните сили, но не е така. Дори резки смени на посоката не я дебалансират толкова, накланянето и преносът на тегло са сведени до минимум, а управлението приятно ясно Ви дава сигнал за всичко, което се случва под Вас. Никога не съм бил фен на такива големи и тежки коли, що се отнася до здраво каране и точно това може би са причините – досега никоя на успяваше да се държи и усеща така. И въпреки че търсенето на повече драматизъм и изживявания от моя страна, когато съм на пътя или пистата, просто за да карам, е отвело пристрастията ми към съвсем друг тип коли „за даване на газ“, не мога да отрека, че определено съм впечатлен! Вълк в овча кожа – нали си спомняте;) Всъщност, като че ли по-скоро си го напомням за себе си, да не забравя всъщност истинския смисъл на тези думи, истинската причина да съществуват такива коли. Аз по-скоро съм привърженик на принципа, че всяко нещо трябва да се използва там, където е приложението му и че всичко с многофункционално приложение страда от някакви компромиси. Тук обаче случаят не е точно такъв, защото компромисите се пренебрежими предвид нуждите на повечето хора – М5-цата прави нещата почти като много по-леки и подвижни коли, но без усещането, че се намирате на ръба, без драмата. Точно както и по-магистралата се чувствате по-откъснати от това, което се случва. Тоест – имате напълно многолик автомобил, който може както и да е комфортен и спокоен, без да Ви липсва нищо за едно приятно дълго пътуване, така и да е безкомпромисно бърз и да доставя удоволствие от самото шофиране. Да – има по-бързи коли по пътищата и пистите, да – има по-комфортни коли по магистралите за дългите преходи, но начинът, по който тези неща са комбинирани тук, е впечатляващ.

И така, след това кратко лирическо отклонение, приличащо на заключение, се връщаме към здравото каране по онова пътче в планината.

След задължителното привикване с колата и опознаване на пътя започва лека-полека по-сериозно доближаване до реалните ѝ способности и проникване до дълбините на характера ѝ. Уви, и тук намирането на достатъчно сцепление, необходимо за пълноценно осъзнаване на потенциала на машината, бе трудна задача и DSC-то се бореше здраво, „осакатявайки“ всеки опит на диференциала и гумите да свалят поне малко от силата на пътя. Преминавайки в MDM режим (рестриктирана намеса на системите за сигурност) обаче, малкото сцепление обаче ни помогна да видим останалата част от поведението на автомобила, без да се налага да го поставяме в критични ситуации при прекалено високи скорости. Така например останах много приятно изненадан при преходите от един завой в друг от това колко плавно и ясно се извършва преноса на маса от едната страна на другата, колко добре се предава това във волана и как всяко едно отклонение от зададената посока на дадено колело е телепатично предадено до Вас. Така в крайна сметка имате едно двутонно продължение на сетивата си, което противно на всички закони на физиката се мята насам-натам, ускорява, спира и завива, без да се затруднява особено, а когато увереността Ви дойде в повече и нещата отиват към не толкова приятен развой – ясно и спокойно Ви казва да спрете… иначе ще свършите в някой крайпътен обект. Сигурен съм обаче, че прекалената увереност, която тази кола дава, би била коварна за доста хора, които не успеят правилно да разчетат сигналите ѝ. Както казах по-рано – внимавайте в картинката – това все пак е вълк, колкото и привидно красивата и миловидна „овча опаковка“ да Ви залъгва и да крие това! Когато опознаете достатъчно тази своя придобивка, вече спокойно можете да се поотпуснете и четейки сигналите, които тя Ви дава, да овладеете контрола и до изключително високи нива, карайки това тежко и голямо чудовище да „играе по свирката Ви“ като дресирано цирково животно.

BMW M5 (F10)autocredit.bg6

И така, вече като същинско заключение ще изведа фактите, а вие сами можете да стигнете до извода за истинските качества на тази кола – взимате една изключително добра база, една от най-добрите правени някога от BMW – F10 5-series. Преработвате цялата концепция на окачването и ходовата част. Слагате брутално силен и високотехнологичен задвижващ агрегат, съчетан с последно поколение роботизирана предавателна кутия и предаващи въртящ момент към електронно контролируем векторен диференциал с ограничено приплъзване. Цялото това нещо го опаковате достатъчно загадъчно и стилно, добавяте изключително внимание към детайлите, качествена изработка и богато високотехнологично оборудване, щипка емоции и усещания, каращи Ви да се чувствате специални… и получавате една от най-добрите коли на планетата! Е… накрая, ако сте фанатик като мен, давате още някой лев за изпускателна генерация, изтръгвате „Active Sound Design“ системата и всичко си идва на мястото:)))

BMW M5 (F10)autocredit.bg16

Всички колебания са заличени – М5 F10 е истинска ///М кола, истински вълк в овча кожа – по-всемогъщ и всеобхватен от всякога, по-способен и бърз от всякога! Точно такава, каквато трябва да е М5. Аз оставам фен на нефилтрираните истински спортни автомобили, даващи тези усещания и емоции, тази драма, за които говорих по-рано, но когато трябва да съчетаем това в едно с комфорт и пригодност за ежедневна употреба, то изборът би бил само един – F10 M5. Всъщност, първата М5ца, която наистина искам за себе си… или пък не?! Да видим и М6 Coupe и Cabrio и М6 Gran Coupe;)

BMW M5 (F10)autocredit.bg2

 

Текст и снимки: Александър Цветков и Георги Стефанов

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *