Тест: Бюджетно М3… или с други думи M235i

autocredit.bg_bmw

Всеки запален фен на марката мечтае да стане собственик на автомобил, носещ М-логото на капака на клапаните. Мнозина са тези, които могат да се похвалят с една-две М-ки в гаража, но реалността у нас не позволява на голяма част от BMW-феновете да постигнат мечтите си. Имайки възможност за един автомобил, всеки от нас трябва да помисли добре преди покупката му: дали да е бърз или да е икономичен, дали да е функционално комби или двуврато купе, дали да е по-нов или по-стар. Това са избори, пред които сме били поставени поне по веднъж в автомобилната си кариера. Част от нас, визирам и себе си, се спират на по-функционалните форми и по-добрата ефективност за сметка на мощността и забавлението зад волана. Други пък правят категорично своя избор – М!

autocredit.bg_bmw2

В момента на пазара на употребявани автомобили най-популярното М е Е46. По улиците доста по-често се срещат М3 Е46 от колкото 323 да речем. Причината е една – истинският фен не прави компромиси и е готов да заплати точно колкото трябва, за да получи точно каквото трябва. Понякога този избор е труден, понякога е много лесен. За да стане още по-лесен, BMW обявиха, проектираха и представиха изцяло нов модел, който да се вмести в нишата, където се намират феновете със смесени чувства. За тези, които искат повече забавление от това, което им предлага стандартно BMW, но все още не са готови за истинско М3 или М4. Представяме ви М235i.

autocredit.bg_bmw3

Преди месец по време на разходката ни до Германия за посещението на 24-часа Нюрбургринг с момчетата и момичетата в групата останахме изненадани колко много 235-ци са купени и се движат из страната. „Та премиерата й бе в началото на годината, как е възможно? Да не би да ги подаряват?“ Това бяха само част от възклицанията ни. Вариантите са два – или е наистина подарък, или е адски добра. Как мислите?

Благодарение на нашите приятели от BMW Bulgaria имах възможността да разбера какъв е отговорът. Или по-скоро да затвърдя мисълта си, че М235i е добър автомобил и да разбера колко точно.

autocredit.bg_bmw4

Във вторник перлено-бяла 2-ка купе ни чакаше на паркинга на BMW. На пръв поглед нищо, което не сме свиканли да виждаме: 18-цолови джанти, 4-бутални апарати с М-лого, спортни кожени седалки с електрически функции и памет, кожен мулти-М волан с подгряване, последно поколение iDrive. Пак казвам, нищо изненадващо… засега. На форма и пропорции купето на 2-ра серия много наподобява това на 1-ва серия.

Сякаш някой е правил ристайлинг по вече зададени контури… и му се е получило. Дали на външен вид ще се хареса на някого, това е много субективно. На мен ми допадна.

Настанявам се удобно, регулирам седалката и волана по ръста си. Става толкова лесно, сякаш цял живот съм бил зад волана на точно този автомобил. До тук добре. Чарът и есенцията в интериора е спазена. Всичко е там, където сме свикнали да бъде. Няма да се учим на нови хватки и нови контролни уреди. Отлично. Старт-бутон. Гърлен звук от редови шестак, минаващ през студена генерация. Колко познато. Каращо ме да се усмихна, а вярвам и вас. Защото това е класическият тътен, от който всеки от нас настръхва рано сутрин преди работа.

Местя селектора на скоростите на D и потеглям. (за някого това, че моделът е с автоматична кутия, може да е разочарование, но нека не забравяме, че BMW залагат на най-доброто, а в случая това е отличната 8-степенна ZF предавателна кутия, но с настройките на М Performance. Това може да означава само, че от двете крила е избрано най-доброто. Другият момент е, че без доплащане може да останете с 6-степенна „ръчка“, за да се наслаждавате на традиционното превключване на предавки). Потегляме. Първите впечатления – директна (къса) рейка и плавни реакции на двата педала. Пускам режим Eco Pro, в който автомобилът и аз работим в тандем за по-нисък разход на гориво. Занулявам показанията на бордовия компютър, за да мога в края на деня да знам точно колко струва удоволствието да караш М235i във всякакви условия и при всяко едно мое настроение. Докато излизахме от града бях в летаргично такова. Трафикът, висенето по светофарите и неориентираните, все още, колеги-шофьори ни дадоха шанс да премислим добре маршрута си за деня. След кратко чудене къде може да разходим полуМ-ката, бързо взехме решение. Просто си отговорете на въпроса „Кой е най-ставащият за даване на газ планински път в непосредствена близост до София?” Сега в съзнанието ви ще започнат да изплуват различни планински отсечки, най-вероятно на юг. Ние поехме на север. Петроханският пробив през Стара планина е скоро ремонтиран, настилката е уникална, а конфигурацията… Тя може да накара всеки един автомобилен фен да остане без думи. Не, защото няма да има какво да каже, а просто защото ще е прекалено зает да следи и да се наслаждава на входа, средата и изхода на всеки завой, след което да натиска безмилостно десния педал по късите прави и да подготвя автомобила си за следващата бърза комбинация.

За наше щастие без да искаме избягахме от мора в софийската котловина, където слънцето печеше безпощадно. По гористото пътче температурата на въздуха бе около 22 градуса, което ме накара да отворя шофьорския прозорец и шибидаха, за да се наслаждаваме напълно на комбинацията от 6-цилиндров, бензинов турбо мотор, натоварен на 100% почти през цялото време, гърлена генерация, която на режим Sport + изпуква приятно при всяко връщане на газта.

Следва отново натискане до долу и при връщане на газта се чуваше разпускане на налягането, нагнетено от турбото.

Остана за консумиране комбинацията път, условия и автомобил. За съжаление това е нещо, което не може да се пресъздаде с думи. Вярвам, че сте усещали тази емоция. Ако не сте, ще се опитам да я събудя. Представете си пълен перфекционизъм, който не искате да свършва… никога!

Следва продължение..

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *