Що е то „автомобилист“ и има ли той почва у нас?

10726544_10204960241904295_422320318_n

Всички знаем, че няма българин, който да не разбира от коли, жени, политика и футбол! Всеки уважаващ себе си мъж е компетентен поне в две от тези категории, а повечето – във вички. Наистина ли обаче сме толкова добри? Ние си признаваме, че играта с топка никак не ни е интересна, от политиката умишлено страним, а жените не сме се научили да ги разбираме все още (то май никой не се е, но това е друга тема), та остават само автомобилите, на които в последното десетилетие сме отдали живота си. Във връзка с последното твърдение спокойно можем да наречем себе си автомобилисти, макар и ясно да осъзнаваме и открито да заявяваме, че тепърва имаме ужасно много да учим и все още не сме натрупали опита и вещината, които ни се искат.

Но какво всъщност сме ние – автомобилистите? Признаваме, че откровено ни е писнало от самопровъзгласени и набедени „разбирачи“, които са най-вещи в „занаята“, най-бързи на пистата и най-недосегаеми на пътя! Всеки от вас ежедневно наблюдава десетки нелогични маневри по улиците, „компетентни“ писания из web пространството и представяния по автомобилни шампионати. Автомобилизмът стана много модерен и е ясна причината толкова много да се самоокичват със самочувствие и да парадират с показност в тази област, но уви, минимален процент от тези хора наистина приемат автомобилите като свой начин на живот и вникват в дълбочината на това, много малко четат между редовете и мислят като истински автомобилисти.

Как мислят автомобилистите ли? Ами при тези от нас, при които автомобилите са начин на живот, нещата стоят малко по-емоционално, малко по-нелогично и първосигнално! За нас автомобилите не са просто средство за придвижване… те са много повече! Тук свършват колите за придвижване – ако ги търсите за това или до тук се простират разбиранията ви за целта на автомобилите… та ако е така, следващите неща ще ви се сторят чиста лудост, защото ще говорим за влюбване, за емоции, за тръпка, за побъркващо внимание към детайли, които сигурно дори никога не сте забелязвали. Останалите ще ни разберат… ще разберат и какво за автомобилистите е ценно в една кола, какво я прави по-добра от другите в днешната сериозна конкуренция и най-вече кои коли за нас са специални и супер коли.

Стига толкова с празните приказки… В основата на определянето на това какво в една кола е добро и какво – не, стоят както обективни цифрово измерими параметри, така и субективните преценки за качество на материалите, ергономията и емоционалния заряд. За нас, особено когато става въпрос за движение по пътищата, последните субективни фактори са по-важни. Това е така поради простата причина, че на улицата/пътя дали една кола ускорява с 1 десета от секундата по-бързо от друга прави обиколка на дадена писта със секунда по-бързо, има с четвърт литър по-малък разход или с 20 литра по-голям багажник нямат никакво значение… и искаме да наблегнем на това – никакво значение!!! Защото пътят не е писта и по-добре 10 минути по-късно, вместо 20-30 години по-рано, защото четвърт литър няма да ви разори, защото тези 20 литра под задния капак няма да ви помогнат да поберете багажа си, ако жена ви/гаджето/ е решила да помъкне всичките си 50 чифта обувки за почивката в Италия. Има значение обаче дали всеки път, сядайки в колата си, ще псувате инженерите, защото ви тресе статично електричество от гадната тапицерия или се чудите как са могли да сложат някое копче така, че да ви трябва упътването за употреба да го намерите, или ви трябва нов чифт очи след няколко часа път през нощта, или нови стави по тялото, или… и можем да продължаваме така вечно. Защото има много лоши автомобили, защото има и по-добри от тях, но наистина добрите се различават. И за това си заслужава да платите повече.

Още повече си заслужава да платите за всеки път, когато освен тази разлика получите и огромна усмивка на лицето, отваряйки гаража, която става още по-голяма, като седнете вътре и запалите двигателя, и накрая се превръща в неистова радост с всеки изминат километър. Тогава ще ви се случи да изберете по-дългия път, докато се прибирате от работа и ще забравите за всичко друго… или ще ви хрумне, ей така спонтанно, да излезете да покарате… или ще изберете да отидете за уикенда да се разтоварите до възможно най-отдалечената дестинация. И все такива неща… Е, не е ли като влюбване?! Не е ли като с жените?!

За нас е важно не само как ще стигнем до мястото, към което сме тръгнали, но и как ще го направим… за нас е важно не само да сме бързи, но и това да ни доставя удоволствие… за нас е важно не само да ни е удобно, но и да се чувстваме добре емоционално. И тук „надценените“ возила идват на мястото си за хора като нас, които знаят какво искат, как и къде да го получат. Онези, по детински специални машини, които карат нещо у нас да трепне само като си ги представим, които ни е страх да запалим в гаража, които изпълват мокрите ни сънищата и мечтите ни. Те в повечето случаи не притежават нищо от гореспоменатата комплексност или поне не са напълно завършени. Имат недостатъци и ви създават проблеми, но сте готови да преглътнете всичко заради усещането, заради онова първично психическо и физическо удоволствие от свободата, от дивашката ни същност. Те са точно като любовниците – нещо, което искате от време на време, без да означава, че са по-добри от вашата „ежедневна“, ей така – просто да се разсеете, да се откъснете от реалността, да направите нещо лудо, за един миг. Разликата е само, че ако си приберете някоя специална кола в гаража, жена ви няма да ви изгони (или поне ако за да я купите, не сте продали някое от децата). Ние предпочитаме такава машина в гаража – с тях всичко е по-лесно.

Нищо, свързано с тези коли, няма логика… абсолютно нищо. Те просто ви карат да се влюбите от пръв поглед, да изпитате нещо, което не сте изпитвали никога преди и да правите неща, които не сте правили преди. Превръщат ви в едно голямо дете, карат ви да се усмихвате без причина, дори да крещите от удоволствие. Ако имате такава, ще ви се случи да слезете до гаража просто да я погледате… или да я изчистите, въпреки, че сте го направили предния ден, например. Ще ви се иска след това да я запалите и просто да я слушате на място, докато загрее. След това няма да се сдържите и ще я изкарате бааавно от гаража без да ви усетят и ще дадете „цялата газ“ някъде по виещ се планински път, по някоя крайбрежна алея или просто из квартала. През цялото това време вие ще сте най-щастливият човек на света, ще треперите неистово, ще се усмихвате меланхолично и няма да мислите за нищо. През това време вие ще сте свободни. Това е смисълът на тези предмети на колела, това е и едничката им цел – да ви карат да се чувствате специални.

Не искаме да оставим впечатление у вас, че говорим за автомобили, които никога няма да можете да си позволите, нито за някакви суперкари, които дори не сте виждали. Такива коли могат да са много различни. Ние, Автомобилистите на AutoCredit сме тук за вас, за да можем да ви накараме да се докоснете до подобни емоции, независимо дали са продиктувани от Ford Fiesta или Ferrari F40! Ще споделяме преживявания и усещания, а не каталожни данни. Ще ви говорим като приятели и хора, на които можете да се доверите, а не като самопровъзгласени разбирачи, целящи да се самоизтъкнат. Обещаваме, че ще си заслужава! Дерзайте и до нови срещи!

Текст: Александър Цветков

Един коментар

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *