Ревю на Audi Q7

q7-3

Митове и легенди, супергерои с всемогъщи сили. Приказки, в които нещата винаги се случват както трябва и всичко се нарежда. Така ми звучаха разказите за Audi Q7. Особено след пресиления риторичен въпрос “Ти Q7 карал ли си?”, зададен в един от мафиотските български сериали, интересът към всемогъщия Q7 се задълбочи още повече. Все бях слушал истории от типа “рибарска среща” за проходимостта и пътното поведение. “Да, бе. 9-годишен SUV. Прехвалена работа.” Това бяха първичните ми реакции. Демодирана техника, натъпкана с модерна технология. Все едно на Nokia 5110 да сложиш Android 4.4. Неестествено е, нали? Да добавим и един тъч-скрийн. Значи добивате представа за какво говоря.

Сега да се захващаме с разказа. Поради незнайно каква причина за първи път в 10-годишната ни история (и 9-годишната такава на модела, за който говорим) имахме възможност да получим тестови Audi Q7 3.0 TDI Quattro. Та щяха да се затвърдят асоциациите, които правя по-горе. Всичко започна още когато взех ключа. Натискам бутонче и металната му част се изпъва от пружинка. Колко готино, като за средата на миналото десетилетие. Беше си актуално. Тук VAG са добавили модерна технология – безключов достъп и запалване. Идеално начало. Предвидливо съм си записал няколко любими парчета на флашка, за да слушам любимата музика, докато извършвам любимото си действие, но познайте! Не откривам USB-слот. Реших, че нещо съм позабравил Audi-моделите и положението на разните такива глезотии и започнах да ровя. В предния подлакътник, отварящ се на три нива – не. В хладилната жабка – пак не. Около лоста за скоростите и контролния панел на Bose аудиосистемата – не и не. На самото лице на плейъра видях бутон Open. Натиснах го и наистина се отвори малко капаче, под която се криеха не един, а два слота за SD карти. Предадох се. Попитах Google как да подкарам флашката и получих отрицателен отговор. Няма порт за такъв носител, но за сметка на това на разположение имах вътрешна памет 20 GB, само дето нямаше как да кача това, което си бях записал, по някакъв нормален начин. Започнах с гимнастиките – запалих лаптопа, копирах му музиката от флашката, извадих картата от фотоапарата, копирах музиката отново на картата, и след това за трети път я копирах на вътрешния драйв на MMI-системата. Както и да е, всичко е добре, когато свършва добре. До тук нещата вървяха по план. Идваше ред на движението в градския трафик. Новият 8-степенен автоматик се справяше отлично с потеглянията и превключванията, а интелигентната старт/стоп система на двигателя реагираше мигновено на спиранията и потеглянията на светофарите.

q7-1

След бързо свикване с мултифунционалния волан и контролния панел за аудиото, навигацията и настройките на Q7, всичко си дойде на място. Аксесоарите са подредени интуитивно и вярвам, че не биха били никакъв проблем дори за автомобилен фен, който за първи път подкарва Audi.

При едно от превключванията на предавки по рефлекс потърсих и използвах перцата на волана. Смяната на скоростта се случи, но не останах приятно изненадан от допира. Пластмасовата лопатка със странно гумирано покритие не издаде никакъв звук, индикиращ свършеното действие (добре знаем как приятно кликат всички бутони в Audi), дори напротив – сякаш материалът бе нагорещен и се огъна. Интересно пестене от средства за материал. Може би тези лопатки ще ви служат верни години (20-30), без да имат никакви механични проблеми, но всеки един допир до тях ще ви кара да ги намразите. Както и да е. Реших да увелича готино парче и да изпрбвам Bose аудиосистемата. Звукът? Звукът бе брутален. Никакво изкривяване в честотите, кристално чист. Но нещо “танцуваше” в ритъма, издавайки досаден вибриращ звук, идващ от дясната колонка между вратите. Така и не разбрах какво точно ме дразни, но опипвайки и търсейки, попаднах на още компромисни материали. Хубавото е, че са използвани ниско в краката, където принципно никой нормален няма да обарва (буквално), но за всичките тези години еволюция можеше да има и още малко влагане на средства. Заради немалката маса разходът в града би направил лошо впечатление на някои, но смятам, че е поносим. 12 л/100 км при нормално шофиране сваля доста КПД, но нека не забравяме, че се возим във висок вседеход с голям багажник и 4х4 система. Доускоренията и шмугването между колите в града не са присъщи на Q7. Тромавото купе и мудното управление на модерната скоростна кутия правят почти всеки опит за бърза маневра в трафика граничещ с рисков. Друг е въпросът, че на Q7 му отива повече да се движи спокойно и респектиращо, да показва стил и класа, а не буквално келешки изпълнения.

q7-2

При извънградски круиз нещата са идентични. Доускоренията изобщо не се нравят на Q7 с 3.0 TDI агрегат, развиващ 240 к.с. Да, факт е, че скоростната кутия е с достатъчно на брой предавки, че почти мигновено моторът да “влезе в бууст”, но управлението й сякаш я бави. Кикдаун бутонът под педала на газта е натиснат, а предавката е свалена едва секунда и половина по-късно. Оттам следва още толкова за “събуждане” на турбокомпресора и вече можете да разчитате на пълната мощност. Разочароващо и малко стряскащо в началото. Свиква се.

Има опция, с която това може да се избегне. За целта премествам лоста на скоростите от позиция D на позиция S. По този начин кутията седи на такава предавка, че да държи двигателя в по-благоприятни обороти. Вече липсват 3-те секунди от смачкване на газта до реалното преместване.

Комфортът в Q7 е на ниво. Регулируемото въздушно окачване помага не само в режим оф-роуд и “допълнително” (бел. ред. Lift – второ ниво на повдигане след Offroad, самоизключващо се при движение със скорост над 15 км/ч). Недобрите ни пътища идеално се преборват в режим Comfort. Клиренсът е една идея по-висок, което гарантира, че няма да закачите нищо в нормални градски условия. Ако сте малко по-ентусиазиран или сте фен на по-ниската позиция, значи за вас е Dynamic. Клиренсът е толкова малък, че чак е неестествен. Сякаш нещо по окачването се е счупило и масивният Q7 е увиснал почти по корем. Освен гореизброеното, поведението става по-директно и въпреки по-нервното усещане при бабуни ще сте по-близо до идеалното шофьорско усещане. Мога да обобщя, че окачването е така конструирано, че да отговаря на всяко настроение и всякакви пътни условия при различните режими.

q7-3

Оф-роудът не ми бе основна цел, защото не исках да счупя някой от S-line детайлите на вседехода. А и както наскоро писахме, мултитаскингът не е любимо занимание на подобен вид SUV-ове. Да, определено става за веднъж, но се усеща,че не е комфортно и сигурно.

Все пак направих няколко (успешни) опита за катерене, но това беше по-скоро за потвърждаване на горното твърдение. В края на краищата в Q7 спокойно пътуват петима възрастни с багажа си, комфортът им е на ниво. Допълнително впечатление за простор прави цялостният стъклен таван, който се отваря на две нива.

Да поговорим за митовете около пътното поведение. Това бе основната ми “мъка” и държах да проверя какво и как се случва. Преди да погледна каталожните данни, предполагах, че Q7 тежи около 2.2 т. И как, дявол да го вземе, този вседеход ще завива почти като перфектно настроен лек автомобил? Не остана друго, освен да се посборичкам с физичните закони. Движа се по Беклемето. Десен завой за трета предавка. Входна скорост – около 75 км/ч. Започвам да следвам идеалната линия и в средата на ейпекса упражнявам още малко завиване, за да усетя дали предните колела ще се предадат. Познайте – не! Дори изходната скорост не се бе променила. Реших, че не съм го направил като хората. Следва поредица от ляв, десен, десен, отново за около 75-80 км/ч. Влизам отново в треактория, този път решавам, че освен дозавиване, няма да съм с равна газ, а ще донатисна. Вярвах, че с промяна на треакторията Q7 ще се дисбалансира и ако не в средата на втория, то в третия вече ще се е сбъркал. Отново не се случи. За сметка на това всички покупки, които бяхме взели и “подредили” в краката на втория ред седалки, се попиляха из целия под. А, между другото, общата маса на Q7 3.0 TDI е повече, отколкото предполагах. 2345 кг… Това прави магията, наречена Quattro, още по-интересна и загадъчна. Не знам как успява и какво й коства. Не ме и интересува. Знам само, че прави Q7 ужасно готин за управление по подобни планински отсечки.

q7-5

И така, от дума на дума се изчерпа историята точно така, както и първото поколение Q7. Догодина очакваме официално представяне на 2016 Audi Q7, за което се надявам, че ще е още по-добро, вече изцяло модернизирано. Имам съмнение, че инженерите ще се постараят толкова много, че отново в следващото десетилетие да имат за изчистване само дреболии.

Един коментар

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *