Ръчка или автоматик?

auto vs manual

Ръчка или автоматик? Или защо автомобилопроизводителите наблягат на автоматичните трансмисии.

Независимо че има доста автомобилни ентусиасти, които са добре настроени относно автоматичните предавателни кутии, много фенове признават единствено механичното превключване на скорости. И все пак автомобилопроизводителите изпитват все повече затруднения относно механичните трансмисии. Питате ли се каква точно е причината? Ако да, значи следващите редове ще ви се сторят интересни.

Голяма част от автоентусиастите по цял свят осъзнават факта, че конвенционалната скоростна кутия е все по-рядко явление в новите автомобили. Причината за това обаче не е една. Голяма част от поводите са свързани с човешките фактори. „Има ли достатъчно кандидат-купувачи за ръчна скоростна кутия в този модел автомобил, за да се предлага като опция?“ – сигурно това е често задаван от производителите въпрос. Другият фактор, за който малко шофьори се замислят, са вредните емисии (CO2) и разликата им при автоматик и „ръчка“ на един и същи двигател. Единственият отговор в случая е, че има разлика. И сега ще се зачудите как може трансмисията да се отразява на емисиите. Преходите между предавките. Да, самото превключване на любимата за много механична трансмисия усложнява живота на автопроизводителите повече от комплексното създаване на автоматични трансмисии.

Преди да обърнем внимание как точно превключването влияе на емисиите, нека подоговорим по малко по-различна тема. Развитието, калиброването и контролирането на автоматичната предавателна кутия не е никак проста задача, но в крайна сметка бледнее пред контролирането на цял двигател. ECU (engine control unit) в повечето случаи има три пъти по-голям код (над 8 MB символи и алгоритми за калиброване). Софтуерът, контролиращ предавателната кутия, общо взето е по-прост, тъй като калиброването му е само за температурни компенсации, отделяне или зацепване на съединителя и разни подобни. Двигателните софтуери контролират много повече функции – точното време за подаване на искра, количеството гориво и въздух, влизащо в цилиндрите, качеството на горивото и много други. И така, дори за простите на вид двигатели софтуерът е доста сложен. Инженерите, развиващи ECU-та, са си направили дните по-лесни, като са създали компютри, които да търпят преправяне. Това означава, че ядрото винаги е едно и също, а периферията около него е променлива в зависимост от това какво се очаква от двигателя и каква ще е употребата му. С едно преправяне на кодовете те осигуряват съвсем различно двигателно управление.

Random Shift Generator (програмата, с която работят автоматиците) е доста скучна като цяло. Тя е различна за всички двигатели, модели и марки автомобили и идеята е крайният продукт да генерира възможно най-ниски вредни емисии.

Модерните автоматични трансмисии, независимо дали са с „двоен съединител“ или с хидротрансформатор, взимат под внимание доста фактори: колко мощност иска шофьорът, какви са оборотите на двигателя, каква е температурата на двигателя, скоростта на движение и др. Тази информация се синхронизира с данните от двигателя, за да може той да работи в най-добрите режими (обороти) и гориво-въздушната смес да е прецизно сметната, за да може горенето да е по-чисто и съответно CO2 емисиите да са по-ниски. Дори предавателните автоматични кутии с перца за смяна от волана имат склонността да правят сметки и да взимат решения вместо вас при нужда.

Тези факти правят автомобилите с конвенционални кутии по-трудни за „опазване“, защото при тях собственикът може да направи други настройки (при специалисти) на управлението на двигателя, да добави допълнителни 10-20-30 и повече конски сили на двигателя, като по този начин размества тотално калибрациите и прескача рестриктивните резултати. Да, автоматичните трансмисии и по-скоро управленията им също подлежат на „тунинг“, но той е по-трудоемък и времеотнемащ.

Вредните емисии са голям проблем за автопроизводителите, които трябва да отговарят на различни стандарти не само за отделните модели, но и за цялата си пазарна гама. Това са средни резултати от емисиите на всичките актуални возила, които предлагат. И докато има марки, които представят суперколи в гамите си, те ще търсят някакво осредняване на стойностите, като произвеждат возила с повече рестрикции. Общо взето, компромисните варианти (малки двигатели, куплирани с автоматици) ще оправят бакиите, забъркани от големите V8 атмосферни двигатели, които няма как да не са „мръсни“ и да изкарват високи стойности на мощността и въртящия момент едновременно.

Радвам се, че все още има производители, които дават опция на клиентите си за избор на механична или автоматична трансмисия, но се опасявам, че това няма да продължи още много.

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *