Пътят до Цари Мали Град

4

Поредният неделен ноемврийски ден… гъсто заплетена бяла пелена е налегнала София, смрачавайки така или иначе лежерното настроение на хората. На никой не му се мърда никъде, времето е замряло, а с него и активността на всяко живо същество. Ние обаче побягнахме… побягнахме в посока, също толкова мрачна, но далеч, далеч от сивотата на ежедневието… в търсене на път, способен да интригува и водещ към поредното място, чакащо да сподели с нас своите природни и исторически забележителности.

Този път се насочихме на юг от София. Бистрица бе тази, която имаше честта да ни изпрати извън столицата и се движехме в посока Железница и Ковачевци. Ако се обърнете към Google, той ще ви каже, че около 50 км. делят дестинацията от големия град, но за това малко по-късно. Нека се насладим на самото пътуване!

Map

Познаваме този път като дланта си, но всяко преминаване с правилната играчка в ръце го прави доста приятно преживяване предвид чисто новата настилка и разнообразните конфигурации от завои и радващите окото гледки. Естествено, трябва да отбележим няколкото ключови проблемни места по маршрута – на влизане в Бистрица ще се натъкнете на зорко пазен от органите на реда пост, където може да бъдете любезно проверени. Ако (надяваме се, както подобава) всичко по автомобила, шофирането и документите ви е изрядно, тази проверка ще премине съвсем „безболезнено“. Продължавайки по пътя си, малко преди влизането в Железница ще се сблъскате с комбинация от няколко завоя (започваща с остър ляв завой с изкачване), между и в които има много неприятни неравности! Внимавайте с ентусиазираното шофиране, за да не останете изненадани от внезапно объркване на сценария!

1

След това настилката отново става блестяща, макар и леко хлъзгава, а усойните места предразполагат към изненадващи промени в коефициента на сцепление на настилката, особено в преходни месеци като есенните и пролетните. Съвсем малко ви дели от една от първите автомобилни „забележителности“ в района – възможно е, особено през зимните месеци, често да срещате позасилени автомобилисти, управляващи играчките си в странно изглеждащи от страни гранични състояния! Не се стряскайте – често използваните за тренировки отсечки наоколо са притегателен център на пилоти и наслаждаващи се на снежната покривка шофьори. Обикновено, макар и да изглеждат загубени нещата отстрани, момчетата просто така си държат колите – изпуснати, и въпреки засилката са си оставили нужния процент резерв за реакция, в случай че нещо се обърка – правете го и вие, винаги, навсякъде! Разбира се, когато наистина се кара на ръба, избраната отсечка се отцепва и това се случва при контролирани условия с достатъчно добре подготвени коли! „Do not try this at home“ (бел.ред.: Не опитвайте това у дома си), биха казали холивудските продуценти, и ще бъдат прави – простирайте се дотам, докъдето ви позволяват условията, възможностите и автомобила. Тук най-често се „затваря“ отсечката от разклона за Плана до т.нар. „Автобусна спирка“ малко преди селото. Приятно „трасенце“ се получава, без сериозно изкачване в едната или другата посока, което го прави удобно за каране и в двете посоки. Може да се случи така, че да чуете ревове и звуци, нехарактерни за планината, които не идват от нейните традиционни обитатели! А после да се натъкнете на странно изглеждащ и изненадващо ухилен човек с радиостанция, който учтиво ще ви помоли да изчакате да се върне групичката, раздираща планината, преди да преминете нататък. И накрая ще се появят странно изглеждащи возила, обути с подозрително тънки гумички, стоящи като на кокили върху тях, със съмнително очукани ламарини и окичени със светлини, подобаващи за коледните празници – не го мислете, „този модел са си така“. От тях след сложна процедура по откопчаване ще излязат видимо нормални хора, които обаче ще са „сложили“ маниакалните си физиономии, най-вероятно ще са скрили ръцете си в ръкавици, сякаш току що са откраднали возилата си, а и така ще ги карат. Ще познаете някои от тях… други не… и така трябва! Те не са там, за да се показват на някого, скриват се в нощта, в планината… и се наслаждават на половинката си, на машината, на шофирането!

2

Но ужасно много се отплеснахме в лирически отклонения… Продължаваме напред! След разклона за Плана и намиращата се там кръчмица „Белите Брези“, скрита в сянката на гората, ви очакват още много приятни километри. Пътят се изкачва още малко до вилна зона Ярема, където започва спускането към Ковачевци. Освен че е хубаво да внимавате за някои подводни камъни, криещи се в неприятно затварящи се завои на спускане с обратен наклон, ви препоръчваме да сте нащрек и в самото село, защото, точно обратното на „оазис в пустиня“, там е единственото място по пътя, където не ви очаква нещо добро – настилката е ужасяваща!

3

Още съвсем малко остава до разклона Белчин и Белчин Бани. Тук имате няколко опции:

–  Да продължите направо в посока Самоков или Дупница

– Да завиете наляво към страхотния комплекс „Белчин Гардън“

– Или да завиете надясно към Белчин и неговия станал вече пословичен, Цари Мали Град

Е, за първата опция, съчетана с дефилето на р. Искър, Боровец, Бели Искър и Мальовица, ще ви разкажем скоро, обещаваме, че има какво да се види!

5

За „Белчин Гардън“ можем да кажем само, че като хотел, печелил награда за „Спа комплекс на годината“ си заслужава всяка минута, прекарана в комплекса. Страхотна обстановка, всичко нужно за пълноценна СПА почивка, съчетана със спокойно място, чист въздух и превъзходна кухня. Е… всичко това на своята цена… но „кеф цена няма“.

6

7

8

И стигаме до нашата дестинация този път – Цари Мали Град.

9

10

Бяхме чували, но не бяхме виждали… и лесно решихме, че трябва да отидем. След спускането насам мъглата се бе вдигнала, но с приближаването на вечерта точно тук ни затисна призрачната пелена. И наистина направи всичко наоколо странно магично! Съжалявахме за отсъствието на гледката, която можеше да ни предложи издигнатата на хълма крепост, но тази някак страховита обстановка придаде едно изцяло различно очарование на мястото.

11

12

13

14

15

А съчетана с приятното облагородяване на мястото, разходката ни си заслужаваше. Много е приятно човек да види, че въпреки неуредиците в родината ни все пак се полагат грижи и старания лека полека да подчертаем какво са способни да ни покажат природата и историята ни! И за да не развалим с думи първоначалното впечатление и приятния „послевкус“, само ще добавим, че за да се паркирате в района, ще са ви нужни 3 лв. на кола за целия ден, мястото е подобаващо уредено за това, а за вход в музейната къща и крепостта ще ви вземат 4 лв. за възрастен или 2 лв., ако сте студент. Имате избор между две пътеки за изкачване към крепостта или трета опция с нещо средно между асансьор и лифт. Ние случихме на момент на обслужване на „кабинката“ и се възползвахме от разходката нагоре, която може само да подейства освежаващо и зареждащо.

16

17

18

19

20

21

И така, разходката и впечатленията оставяме на вас, както и прибирането. Каквото и да изберете, се надяваме да ви донесе усмивки, положителен емоционален заряд и нови сили за следващите работни дни.

Един коментар

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *