Оцеляването в градската джунгла

Оцеляването в градската джунгла

Карайки последните дни из столицата имам чувството, че след поредната порция почивни дни около Великден, прибирайки се обратно към София от родните си места, „селяните“ (говорим за манталитетното понятие, а не за географското такова, да няма обидени) доведоха със себе си обратно още толкова себеподобни, за да им покажат, колко е готино „на София“. Не знам дали е само при мен, но имам чувството, че движението е станало по-кошмарно от всякога, на входовете на града отново имаше рекордни километрични задръствания, а по кръстовищата често от сутрин до вечер е ад. И, за да не бъда разбран погрешно, далеч не мисля, че даден манталитет или поведението на шофьорите е единствената причина за хаоса в най-големия град в България. Просто това е основното, в което ние шофьорите сме замесени и е единственият фактор, на който ние – участниците в движението – можем да влияем и е единственото нещо, за което можем да помогнем с някой и друг съвет.

Оцеляването в градската джунгла

Оцеляването в градската джунгла

На първо място е ритъмът на движението. Всеки един трафик си има ритъм и докато не се научим да го усещаме и да влизаме в него никога няма да посмекчим побъркващите задръствания. Ужасно изнервящи за всеки намиращ се в трафика са колите, които от стотици метри си личи, че се движат на принципа „не съм съвсем сигурен къде съм, какво правя тук и накъде отивам“. Всяка една позиция на всеки един от нас на пътя трябва да бъде адекватно обмислена, нейният смисъл сериозно обоснован от търсения резултат, а маневрите съобразени с целта и максимално добре преценени и изпълнени. Трябва да спрем всичката тази несигурност, чудене и безтегловност, в която се намират 80% от участниците в движението. Смея да твърдя, че това би могло да повиши средната скорост и да облекчи задръстванията с поне 50%! Ако всеки играещ някаква роля в движението постоянно е запознат с всичко около себе си (следейки огледалата си непрекъснато и отворил периферното си зрение на 100%), знае във всяка секунда къде трябва да стигне, по какъв маршрут и с какви маневри, то вероятността да „увисне“ в момент, в който тепърва да обмисля нещата, е много по-малък, а оттам и вероятността да му се наложи да рекалкулира действията си е много по-малка. Това неминуемо ще изключи от уравнението на съвкупността от участници ужасно голям процент от внезапните спирания, неправилните престроявания, преминаванията на червен светофар и отнемането на предимство. Това всъщност са основните фактори, които неприятно объркват ситуацията по улиците.

За да ви се наложи да спрете внезапно, значи не сте преценили възможността, обоснована от условията около вас, нещо да се превърне в рискова ситуация. А това е пропуск, който може да ви донесе много неприятности. Пропускането на нещо, което може да се обърка е много често допускана грешка, която най-често завършва фатално и се дължи основно на това, че водачите се съсредоточават в много ограничен кръг от фактори около себе си и пропускат нещо от цялата картинка. Ако гледате само автомобила пред себе си и той започне да спира по-рязко, вероятността да го ударите е огромна. Ако обаче гледате през него напред, настрани и назад, първо ще можете заедно с него да видите фактора, който налага тази негова реакция, да реагирате своевременно заедно с него и да намерите изход в спиране, избягване встрани от него в свободна лента в съседство и т.н.

Тук стигаме и до неправилните престроявания. Огромен процент от хората не ползват огледалата си по предназначение, а тези, които го правят им отделят прекалено много внимание, което също е грешно. Обикновено, когато сте отворили периферното си зрение, никога няма да пропуснете нищо в полезрението си и само бърз поглед в огледалото ще ви даде необходимите разстояния и информация, които ви трябват за завършване на маневрата, която сте намислили. Когато се вгледате в лявото огледало например, чакайки да разберете дали този в лявата лента се движи по-бързо или по-бавно от вас, дали ще остане там или не и дали имате пресечна точка в движението си, едно, че пропускате всичко останало, което се случва пред и около вас, но освен това губите време и ефективност. И, моля ви, това, че сте пуснали мигач, не ви дава предимство. Това, че сте се „набутали“ пред някой, не означава, че вече можете да правите каквото си искате там.

Престрояванията и предимството всъщност може би са най-ключовият фактор, който убива скоростта на движението по нашите улици. Всички са толкова настървени да пресекат дадено кръстовище, да минат малко по-напред, да „прецакат“ типично по български някой от другите и да излязат „тарикати“, че на никой не му остава възможност да помисли адекватно какво е най-бързото и лесно решение на ситуацията. А всичко е толкова просто и най-лесно се описва нагледно като ципче.
Независимо дали се престроявате или преминавате през кръстовище без светофар, кръгово или нещо подобно, ако от вас зависи да пропуснете някого или вас трябва да ви пропуснат, правете го експедитивно, с ясен знак за останалите и с минимални корекции в скоростта и посоката на движение, пропускайки една кола. Така този зад вас ще направи същото със следващия и неминуемо движението ще се отпуши. Ако спрете да пропуснете цяла колона коли, това ще влоши нещата в потока зад вас, а такива неща могат да бъдат проследени на километри след вас в трафика, обикновено влошавайки го. Ако пък ви пропуснат да минете и вие се туткате и кумите – дали, кога и как – то положението е същото. Това всъщност е ритъмът.

Доближавайки кръстовище, просто отдалече преценете типа му, скоростта си, позицията на останалите участници и тяхната посока и скорост така, че или да се вместите между тях, без да ви усетят и без да им попречите, или с готовност в момента, в който ви пропуснат, да се вмъкнете между тях безпроблемно и максимално ефективно. Спомняте си, че преди споменах кръговите и включването в движението. Защо трябва излизайки от малка пряка на многолентов булевард веднага да отидете в най-лявата лента със скорост в пъти по-ниска от максимално допустимата? Защо навлизайки от статично положение в кръгово искате веднага да се „въртите“ в центъра му? Това няма как да не се отрази на скоростта и позицията на останалите участници, а и често би довело до неприятни пожелания за вашето семейство.

По повод на последното, от скоро съвсем случайно имам възможност да се уверя в един интересен феномен, като искам предварително да отбележа, че далеч не съм от хората делящ шофьорите на столичани и такива от провинцията, бездарници има навсякъде. В София карам кола с регистрация от друг град и макар и комплексираните „местни“ често да обичат да „хранят“ останалите участници на „селянин“ и т.н., когато видят такава, аз досега не съм получил нито един такъв упрек за повече от два месеца. Значи може и ние „селяните“ да сме част от движението и да не пречим и провокираме никой. И тук се връщам на това, което казах в началото, че не е важно кой откъде идва, с какво мислене е и каква кола кара. Важното е колко адекватно преценява условията и адаптира своя принос към тях, за да се впише в картинката.

Оцеляването в градската джунгла

Оцеляването в градската джунгла

Не мога да разбера и друго нещо – защо когато запръска малко дъждец или сняг движението блокира?! Толкова ли хората не познават автомобилите си, че си мислят, че заради мократа настилка трябва да карат с 10 км/ч? Да, знам, че това намалява видимостта, че все пак сцеплението е по-ниско и че преценката на ситуациите наоколо е малко по-трудна, но шофирането само по себе си е сложен и труден процес и ако не сте готови за него най-вероятно сега е правилният момент да го осъзнаете и да повишите нивото си на подготовка, знания, умения и рефлекси, за да не се налага да се учите в движение, рискувайки да се научите по трудния начин след няколко критични ситуации, често завършващи с изкривени ламарини и още по-големи нарушения в движението.

Всички неща, казани до момента, не изключват и пешеходците и колоездачите. Независимо дали сте такъв, или сте шофьор, който трябва да се съобразява с тях, правете го така, че движението да не страда от това и съответно останалите да не са застрашени от него.

И накрая в поредната си пледоария ще спомена паркиранията и спиранията за слизане/качване и товаро-разтоварни дейности. Нека да се постараем да го правим на места, които минимално ще повлияят на движението. Това би могло да убие всичко, което сме спечелили, оправяйки горните фактори. Едно неправилно паркиране може да ликвидира 1-2 свободни места, в които 1-2 човека да не успеят лесно да си намерят място за престой, от там още 10 минути да обикалят по улиците бавно, оглеждайки се в търсене на пролука, а всичко това води като лавина след себе си до забавяне в целия район и наистина не можете да си представите колко далеч може да се отрази!

Мислете за тази лавина всеки път, когато решите да направите някоя необмислена маневра или започнете да се чудите какво, как и кога да направите, и съм сигурен, че всички заедно можем много да помогнем на себе си и околните да оцеляваме по-успешно и приятно в градската джунгла.

 AutoCrеdit – така вече се кара!

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *