Най-често допусканите шофьорски грешки… или какво ни обърква карането?!

Най-често допусканите шофьорски грешки... или какво ни обърква карането?!

Движейки се вчера из невъзможния трафик в час пик в столицата, се замислих колко ужасно елементарни грешки допускат масово българските шофьори. Има тооолкова много дребни и сериозни пропуски и неправилни реакции и маневри, че ако всеки участник в движението се замисли за тях и ги поправи, задръстванията ще намалеят наполовина, катастрофите ще бъдат намалени драстично, а ужасен брой коли, хора и животни ще започнат да живеят по-щастливо. На нас също ще ни олекне, че няма да ни се налага да ставаме свидетели на това безумие.

Започвам без класация и ред, но може би от най-„любимите“ ми:

Пускането по инерция ‒ направо откачам, като видя някой да се вози така… уж мислейки си, че контролира нещата и пести гориво! Нито едно от двете всъщност не се случва! В режим на автономна работа на двигателя на празен ход (все едно на място) двигателят харчи гориво, докато ако той се върти, от гумите, задвижвани от инерцията на автомобила, спускащ се надолу по баир или просто без подадена газ, той не консумира и капка гориво. Нито една единствена капка!!! А оставяйки връзка между мотора и двигателните колела, вие разполагате с още един орган за управление ‒ газта; освен това няма да ви се наложи да оправяте някаква загуба на контрол, ако внезапно решите да включите на скорост и пуснете съединителя на хлъзгав участък, губейки сцеплението на гумите, докато се опитват да завъртят мотора.

Возенето с натиснат съединител ‒ ужасно много хора, когато спират, за да намалят преди завой (независимо дали е по извънградски път в планината или на кръстовище в града), натискат съединителя и го държат така поне до средата на завоя в знак на някаква несигурност от това какво ги чака и в недоумение коя предавка да изберат за излизането от него! Нужно ли е да казвам какво става, когато в средата му вече са се решили (правилно или грешно) и рязко отпуснат педала?! В най-добрия случай дебалансиране на колата, но и Бог знае какво още в ситуация с ниско сцепление или висока скорост! Неведнъж съм казвал, че преди завоя се намалява до желаната скорост, свалят се една по една предавките до достигане на желаната такава и тези процеси приключват преди самия завой, като в него газта е един от основните начини да контролирате поведението на автомобила си.

Обръщането при движение назад и „прегръщането“ на пасажерската седалка ‒ опитвали ли сте се да видите гледката в огледалата?! Сигурен съм, че в момента, в който го направите, с учудване ще установите, че всъщност централното огледало ви предлага същата видимост през задното стъкло, каквато имате, като се обърнете назад, но в съчетание със страничните ви позволява да виждате много повече, а в същото време двете ви ръце могат да са на волана, позволявайки ви да имате контрол над него, да превключвате предавките и да владеете по-адекватно ситуацията и случващото се около вас, което в комбинация с видимостта и напред ви дарява с почти 360-градусова гледка, при която възможността нещо да се обърка „защото не го видях“ е много по-малка!

Магическата власт на лявата лента ‒ изцяло български патент, явно породен от някакъв вид комплекс и желание за надмощие. Пътувайки по южната дъга на околовръстното, забелязах плътна колона от трафик в най-лявата лента движеща се с 10-тина километра в час под максимално позволената скорост, докато средната лента бе доста „рехава“, а дясната – напълно! свободна… Трябва ли да добавя нещо повече?! Това, че карате в най-лявата лента, не ви прави по-бързи, а ако ви кара да чувствате надмощие или ви носи самочувствие и успокоение, най-вероятно имате проблем.

Ускорителните ленти и престрояването ‒ истинска тема „табу“ за нашенци! Такова нещо не съществува… това е просто уширение на пътя за спиране и паркиране. „Ние“ се изнасяме рязко, категорично и с 15 километра в час в най-удобната за нас лента, независимо дали отзад ни връхлита някой с петорно по-висока скорост.

Принципът на овцата ‒ посред нощ на светофар на булевард с три ленти за движение направо да видите три коли една зад друга в средната и празни лява и дясна лента. Наистина, не знам как може да им идва на акъла!? И очакваме такива хора да се движат адекватно в трафика, когато е натоварен!

Пререждането по светофарите ‒ няма да ме чуете да казвам да не правете такива „тарикатлъци“, но ще помоля поне като ги правите, да ги правите като хората! Писнало ми е някакви „отворковци“ в желанието си през лентата направо да стигнат най-отпред на тази за ляв завой, в несигурността и неумението си да го правят толкова бавно и нелепо, че да вбесяват целия останал трафик. Правете го бързо, адекватно и така, че да не пречите на никого, а не с риск да създадете верижна катастрофа зад себе си, спирайки лееекично в края на колоната или изнасяйки се така, че движещия се в средата на булеварда трамвай да се опита да занесе на следващата спирка голяма част от колата ви.

„Блеенето“ и правилната ориентация в трафика ‒ това тук е много общо понятие, но повярвайте ми, също толкова обширно и задълбочено трябва да навлезете в ритъма на движението, за да може всеки малко или много да допринесе за по-адекватното му придвижване! Не може да псувате задръстванията и всички около вас, ако вие самите сте се отказали да мислите и се носите по течението… буквално!

Кръгозорът и неадекватната преценка на настоящето и бъдещето ‒ ужасно голямо количество от шофьорите гледат и виждат не по-далеч от собствената си кола или най-много една напред и до там! Ако отворите периферното си зрение и сетивата си, можете да следите огромна част от ставащото пред, около и зад вас, без дори да помествате погледа си! А това, повярвайте ми, ще ви измъкне от ужасно много ситуации, породени от условията на пътя или неадекватните маневри на другите участници във „войната“. Не можете да си представите колко ясно си личи глупостта, която е способен да направи всеки момент някой от шофьорите около вас. Само като видите как цяла колона автомобили по „Цариградско“ спира активно, а колата пред вас започва да използва спирачките си, едва когато този непосредствено пред него е почти спрял, оценявате как стават верижните катастрофи и защо!

Неправилните маневри ‒ ужасно е да гледаш отстрани какви неща причиняват водачите на автомобилите си, стараейки се всячески да предизвикат гнева на природата и физичните закони. Толкова ли е трудно поне за малко да впрегнете сетивата си и да се опитате да почувствате какво ви казва машината?! ОК, съгласен съм, че не става от първия път, но след 1-2 грешки би трябвало да се усетите!

Най-често допусканите шофьорски грешки... или какво ни обърква карането?!

Най-често допусканите шофьорски грешки… или какво ни обърква карането?!

Предимството ‒ и не, не говоря за това на „черния джип“. Даже напротив ‒ спрете да си мислите, че големите и тромави „джипки“ правят малките ви останали качества по-стойностни. Джипките са за ски пистите в планината и излетите сред природата, а не, за да ви вдигат самочувствието! Освен това, движейки се из града, няма да ви предизвика болка, ако влезете в ритъма на движението и спомогнете за неговото осъществяване ,като пропускате автомобилите около вас, които така нахално искат да навлязат във „вашата“ част от пътната мрежа, като го направите умно и бързо. Само така всички ще стигнат навреме там, за където са тръгнали.

Най-често допусканите шофьорски грешки... или какво ни обърква карането?!

Най-често допусканите шофьорски грешки… или какво ни обърква карането?!

Кръговите движения ‒ в цял свят този тип кръстовища се правят с цел облекчаване и ускоряване на преминаването през тях, а не, за да предизвикат километрични опашки на входовете им! Спомняте ли си ускорителната лента по-горе?! Е, тук е подобно ‒ издебвате малка пролука, мушкате се най-вдясно, ускорявате и когато се движите със скоростта на тези, които вече са вътре, започвате да се престроявате и да намирате пътя към вашия изход.

Най-често допусканите шофьорски грешки... или какво ни обърква карането?!

Най-често допусканите шофьорски грешки… или какво ни обърква карането?!

И накрая ‒ мисленето ‒ толкова е сложно явно, че много хора са се отказали напълно да го правят! А се изисква толкова малко… малко логика и мислене, заложени във всяка маневра и светът и България ще станат едно малко по-хубаво място.

Мислете, уважаеми колеги, и нека шофирането и придвижването станат истинско удоволствие и ефективен начин за вършене на работа, каквито би трябвало да са!

AutoCredit – така вече се кара!

4 Коментара

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *