Multitasking… BMW X5 M

autocredit.bg-multitasking8

Готина англоезична думичка, която си харесахме, защото ни е нова в речника. На български би се превела като „мултифункционален”, но на нас британски казано ни звучи по-„кисело”, имайки предвид, че е възможно не всички да я разбират, а от там да изглеждаме по-умни в очите на читателите. От известно време маркетинговите отдели на автомобилните компании започнаха да дават налудничави предложения на развойните отдели, а те от своя страна – да правят странни неща. Дали продиктувано от пазарните изисквания, от стремежа към финансови резултати, от желанието да бъдат различни по улиците или пък комбинация от горните – факт е, че се нагледахме на какви ли не „изчадия”. Има ли смисъл от открит лек автомобил с дизелов мотор и 4х4? От повдигнати спортни возила с псевдо пълноприводно задвижване и съмнителна функционалност? Или от произведени от ексклузивни брандове утилитарни машини с икономична насоченост? Сещате се за кои модели говорим, нали? Със сигурност в главите ви изплуват образи на четириколесни, които автоматично ви карат да си зададете въпроса „Добре де, на кого му трябва такова нещо”. Ако трябва да сме честни, ние също си го задаваме доста напоследък, макар да би трябвало да се радваме на всеки нов представител, касаещ сферата на нашата медия.

Такъв бе случаят с Х5 М. Нямаше как да не се зарадваме още когато до нас достигнаха слуховете за евентуална поява на Х5, „пипан” от М GmbH. В последствие този продукт бе факт, а първото ни силно впечатление от него бе 60-секундното време за един тур на импровизираното състезателно трасе до с. Калояново, с което ентусиазиран посетител на поредния BMW събор „нашляпа” нищо неподозиращите собственици на полуподготвени бегачки от другите М семейства. От тази гледна точка нищо не бе в състояние да ни разубеди, че М GmbH могат да превърнат един вече доказано добър всъдеход, какъвто бе Х5, в жадно за „multitasking” чудовище, готово да сложи отметка пред всяка една от долните точки:

  1. Проходимост
  2. Функционалност
  3. Скорост, ускорение и динамика
  4. Комфорт
  5. Разход

autocredit.bg-multitasking2

И така, убедени, че ще докажем на себе си и на вас тези си твърдения, се озовахме рано сутринта пред BMW България с треперещи за ключ ръце. Там ни чакаше скучно-сивият Х5, накичен с М лога. Получихме устройството за достъп и усмихнати като кръгли идиоти се настанихме в обикновените спортни седалки. Обикновени, защото очевидно някой бе спестил няколко хиляди евро за опционалните такива, които освен, че изглеждат по-тарикатски, предлагат повече опора, по-ергономични са, а могат да съдържат и други глезотийки като обдухване, масаж и т.н. Запалихме… забравихме за седалките. Обичаме звука на студен М мотор! За тези от вас с по-развинтено въображение не е трудно да си го представят: V8, богата горивна смес, пърформанс генерация (още една чужда думичка, чувстваме се готини).

autocredit.bg-multitasking5  autocredit.bg-multitasking4

Първите няколко километра пъплим, чакаме една жълта джаджа на оборотомера да се премести към големите цифрички и да започнем да подаваме. Чували сме, че тя си следи там някакви параметри и предпазва мотора от нетърпеливи глупаци като нас, докато маслото все още не е загрято добре… не за друго, ами за да не го счупят. Сърбят ни крайниците… В скуката осъзнаваме, че спестилият от седалки е изтънил и от скъпите аудио компоненти. Тъпо… Изключихме радиото. Но пък това ни позволява да си припомним още една готина черта от характера на М моторите: звучат жестоко дори в обороти, близки до тези на загасване. Та… определено звуково нищо не ни липсваше. Да не говорим, че сигурно подобно на актуалното поколение М5, някой, най-вероятно кръстен Ханс, се е погрижил чрез евтините колони да засили тази акустична нирвана. Явно сами са решили, че сам моторът не звучи достатъчно впечатляващо. Съгласяваме се… и от М5 не сме впечатлени. И така, връщаме се към целта, доказване на „Мultitasking” способностите на Х5 М. За да изпълним задачата, се нуждаем от подходящ маршрут. Мислихме… много. Бяхме намислили един чудесен, но 20-цоловите колела с цена колкото лека кола втора употреба ни отказаха почти веднага. Тръгваме, пък ще го мислим в движение. Провокирани от многото М лепенки (буквално се оказа, че дори трибагреникът на повечето ///М лога е оцветен с фолио… за по-тънко, пуст даунсайзинг – казахме ли ви, непрекъснато се обогатяваме на тарикатски изрази от Facebook), за нас изходът от София бе ясен – вече си имаме цяла завършена магистрала… чували сме, че има и такива камиони, неограничени откъм скорост – т.е. това бе едно от идеалните места за проверка на един от параметрите в точка 3. Или по-скоро ни се искаше да извършим нещо незаконно… но трафикът не ни позволи. Глупави сме, но не неразумни и ясно знаем кога и какво можем да си позволим на пътя. Апропо, едно от нещата, които не разбираме относно SUV-манията, е точно самочувствието и увереността, която подобни возила носят със стандартното си оборудване за комплексираните българи. Ние така и не сме успели да се почувстваме по-бързи и по-уверени в един джип, отколкото в лека кола… дори и в този.

autocredit.bg-multitasking

Махнахме се от пренаселената магистрала. Избрахме в последния момент път встрани от нея, съставен от красиви завои – идеалната тестова площадка за другите параметри от точка 3. Започнахме да си играем с настройките, които между другото не са малко. Имаме възможност да цъкаме колкото си искаме бутони и да правим комбинации между различни режими на работа на двигателя, кутията, окачването, системата за сигурност и управлението. Когато най-накрая решихме, че нашият режим е всичко на „макс”, колата започна да ни харесва по завоите… почти. Тук е време да кажем, че на този Х5 му личи, че е М. Ускоренията, доускоренията и спиранията са неповторими. Не разбирайте, че джипът би се конкурирал в пряк дуел с кой да е средностатистически суперкар (пак фешън термин, нали), но имайки предвид, че тежи повече от два тона, нещата, които съумяваше да прави, бяха доста впечатляващи. В тийзъра преди представянето на автомобила се говореше за 5,5 секунди за пробега от място до 100 км/ч. Трябва да ви кажем, че времето ни се струваше по-кратко. Няколко пъти. Всяко едно от тръгванията ви кара да поемете въздух, преди да подкарате (макар и със сложна комбинация от действия) лънч-контрола (програма, която изцежда максимума при потегляне) и да издишате за първи път, когато видите скоростомера, сочещ 150 км/ч. И да се върнем на опулените ни физиономии при поредното ускорение. А… и да споменем още по-изкривените лица, когато тръгнем да спираме екстремно до 0. До тук с борбата с физичните закони. В режим MDM, когато реално всичко е изострено до краен предел, SUV-ът се придвижва в пространството много по-пъргаво, отколкото може да се очаква. Всяко едно ускорение и доускорение е моментално, което превръща изпреварванията в телепортиране – в един момент сте зад застигнатия автомобил, в следващия – пред него. Спиранията преди трудни завои по планинския път, по който поехме, също стряскат. Отново междугалактическо преместване до следващия завой и пак спиране. Нещата се случват толкова бързо… наистина! А дори не се чуват скърцащи по асфалта гуми, борещи се за сцепление, а точно обратното. Нито веднъж спирачният педал не помръдна назад, нито веднъж предните колела не се изтормозиха за странично сцепление. Това може само да ни накара да си зададем въпроса „Колко още?”. Вариант е и да го проверим, но се притеснявахме от факта, че Нютон е казал, че масата си е маса и ние със страхопочитание подхождахме към тези повече от два тона железа. Работата е там, че xDrive системата за задвижване на четирите колела е доста интелигентна и работи така, сякаш зад волана се е качил човек, който не разбира много от пъргаво управление. Ако се случи така, че задните колела да прескочат границата на сцепление и Х5 да се понесе леко с „вратите”, докато воланът е прав, xDrive решава, че се е случила страшна грешка и започва да предава двигателно усилие към предните колела. Лошото е, че комбинацията между двете реакции (двигателната реакция, провокирана от шофьорските умения, и тази на xDrive), може да предизвика голяма беля. Сметнахме, че не желаем да правим каквито и да е поражения по всемогъщия Х5 и укротихме темпото. Решихме, че ще караме за по-нисък разход. Ясно ни бе, че няма да достигнем 8/100 извън града, но бяхме длъжни да пробваме колко ще можем да спестим.

Спряхме за кратка почивка и веднага започнахме да бърникаме навсякъде.

autocredit.bg-multitasking1

Следва продължение…

Тагове:, ,

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *