Мотористите – да ги пазим или те да се пазят сами?!

Мотористите - да ги пазим или те да се пазят сами?!

Не е нужно да сте оцелели, след като ви е връхлетял автомобил от насрещното движение или след като същият се е опитал да ви изблъска от пътя по време на изпреварване, за да наречете себе си моторист и да живеете щастливо с тази мисъл. Не е похвално и ако сте от „другата страна“ и сте станали достояние на всички в социалните мрежи и новините с психично разстроените си постъпки. Нека в такъв случай да се опитаме да съжителстваме на пътя, независимо дали сме свободолюбиви и обичащи адреналина моторджии или прагматични и консервативни водачи на четириколесни.

Започна сезона на двуколесните, а с това неминуемо по улиците и пътищата ни се появиха участници в движението, които повечето шофьори не зачитат, естествено ако не са като онзи, целенасочено излязъл на лов в кресненското дефиле убиец, за който напоследък гръмнаха осведомителните агенции. Е, уж казаха, че са го „прибрали“ и аз съвсем чистосърдечно се надявам да получи законова мярка, която да го накара рязко да спре „нагона“ си, защото в противен случай съм уверен, че заслужено ще му се случат доста извратени сексуални и физически извращения с гражданско участие. Та аз лично се надявам, че такива случаи ще са единични и няма да доведат до фатални последици.

Е, винаги и за всички има място на пътя и трябва да направим така, че да опазим себе си, докато сме яхнали мотора, както и да се съобразим и да не нарушаваме свободата на тези, които са го направили, докато спокойно сме се настанили в колата си. Така или иначе аз упорито апелирам към спиране на неадекватното поведение на пътя и това важи с пълна сила и в ситуацията, както за уязвимите и напълно незащитени мотористи, така и за уж неприкосновените автомобилисти. Нека за миг да забравим прикритата вражда и да преглътнем преди да сме изрекли репликите „тия донори с мотоциклетите пак излязоха да се избиват по пътищата“ или „онези с колите пак ще ни се пречкат в опитите си да ни убият на улицата“. И двете позиции са прекалено крайни, а точката на пресичане обикновено е с неприятни последици. Затова нека да приближим двата полюса, да стопим леда и да видим как можем да се наслаждаваме на пътуването си независимо от броя на колелата под себе си.

И тук сега не очаквайте, както никога не съм правил, да започна да ви говоря да карате целомъдрено, бавно и да спазвате законите. И, да, може би вече се досещате – единственото, което се налага като мярка, е мисленето. Знам, ставам банален, но наистина е толкова простичко. Знам също и че съвсем неосъзнато, колкото и просто да изглежда, когато ви избие адреналинът в бързата ви лятна играчка (била тя мотор или кола), спирате да го правите… мисленето имам предвид. И тогава стават белите. Спирате да следите движението, излизате от ритъма му, започвате да карате неприлично бързо, да правите всичко, за да генерирате колкото се може повече странично ускорение и да сте колкото се може по-близо до ръба. Което обаче е голям проблем… и убива, особено когато под „ръба“ разбирате абсолютния лимит. Както неведнъж съм казвал – по пътищата и улиците няма място за това. Всъщност баналното „съобразяване“ с пътните условия и обстановка е просто подбиране от ваша страна на такъв лимит, че каквото и да се обърка, да можете да реагирате адекватно и да излезете от ситуацията непокътнати. Това важи с особена сила за мотористите. Защото ако в колата „непокътнати“ може да означава някоя и друга ламарина на боклука и да се дължи на системите за активна и пасивна безопасност, то при моторите такива неща не съществуват и тялото ви е само в борбата с препятствията, с които може да се сблъскате (в буквален и преносен смисъл)… а такава борба с 200 км./ч. например е доста неравностойна.

Мотористите - да ги пазим или те да се пазят сами?!

Мотористите – да ги пазим или те да се пазят сами?!

Този път съветите ми ще бъдат много сдържани и кратки. Отваряйте си очите на 4! Очаквайте отвсякъде да ви изскочи и застигне моторист с много по-висока скорост от вашата. Очаквайте постоянно отнякъде да ви изскочи кола, която дори няма и идея, че може да сте там някъде. Очаквайте неочакваното и бъдете готови да се справите с него. Времето за реакция е по-малко от всякога, когато се движите бързо, независимо дали с кола или мотор, и изисква съответните действия да са по-бързи от всякога. Гледайте, мислете, пресмятайте възможностите в главата си. И помнете – не скоростта ви убива, внезапното спиране го прави, както бе казал небезизвестния Джереми Кларксън. Няма да чуете от мен „карайте бавно и скучно“. Ще кажа: „карайте умно“! Съобразявайте се с често неадекватните маневри на другите. Очаквайте неочакваното, нелогичното, включвайте всеки дребен детайл в уравнението и съобразявайте възможностите си и тези на машината под вас. Никога не забравяйте, че особено когато сте в уикенд играчката си, най-важното в пътуването е самото пътуване, емоцията, която ви носи, енергията, с която ви зарежда, хората, с които го споделяте и естествено дестинацията, към която сте се насочили и това усмивката ви да не бъде помрачена до самото ви пристигане. Не позволявайте всичко това да се изпари заради непремерени маневри, превъзбудени действия и хлапашки глупости.

 AutoCrеdit – така вече се кара!

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *