Как да реагираме в критични ситуации?

112_0705_18z+bentley_continental+stuck_in_snow

Снощи обикаляхме планините… с часове! Обикаляхме в търсене на място, където да наситим сетивата си с чисто удоволствие от шофирането, да се насладим на толкова страшната за мнозина снежна пътна обстановка. И веднага в съзнанието ми изникна продължение на изписаните до сега материали за правилните похвати за шофиране. Нещо, което ги обединява в цялостта на шофирането – човешките усещания и мисъл, рефлекси и инстинкти. Тези фактори са ключовите, решаващите за всичко това, което се случва около нас по пътищата и съответно предвид доста критично ниските умения на българските шофьори (без лично да се обижда никой) явно това са основните неща, които ни куцат. Защо ли? Ами защото дори и да сте изчели всички съвети за шофиране на света, да сте „изкълвали“ десетки книги изписани от най-големите виртуози зад волана, да сте изгледали всичките клипове в уеб пространството и да сте карали хиляди километри по пътищата, ако усещанията ви, съзнанието ви, уменията ви не са способни да съберат всичко в едно и да генерират правилните действия няма да бъдете адекватни и безопасни на пътя! Днешния материал няма да е подобен на предишните, онези „научните“. Ще бъде по-абстрактен, по-всеобхватен и достъпен. Но е задължителен преди да продължим нататък към по-усъвършенстваното шофиране, преди да започнем да си говорим за динамика, лимит и пълен контрол.

Ще се опитам да илюстрирам казаното с една ситуация, която активира съзнанието ми да генерира тези словоизлияния. След около 300км. на ръба (а понякога и отвъд него) по приятно заснежени планински пътчета вече бях преминал в режим „летаргия“. Това е онзи момент, в който след всичкото удоволствие от шофирането, след урагана от адреналин по време на здравото каране си пускаш спокойна музика, отпускаш се в седалката и се возиш спокойно към леглото си по празните среднощни улици. Колата е съвсем стандартно ежедневно дизелово комби, но приятно преобразяваща се към чудесен генератор на удоволствие от шофирането, когато се налага. Системите за стабилност са включени, улиците са празни, навън е няколко градуса под нулата, настилката е влажна и леко заснежена. Буквално на прага на населеното място, в което живея със скорост около 60-тина километра навлизам в дълъг и широк десен завой, в края на изкачване, с лек обратен наклон. И там нещата се объркаха! Настилката бе заледена, воланът олекна, задницата се „отпусна“, страничното ускорение действащо на тялото ми изчезна. Времето спря, буквално усетих в тялото си импулсите на невралната комуникация (много яко звучи нали, като в научнофантастичен филм), а адреналина нахлу във вените ми. Логично, автомобилът спря да се подчинява адекватно на управленските ми намеси. Сигурен съм, че всички сте усещали такива състояния, но точно тук идва разликата. Спомняте си усещанията, мисълта, рефлексите и инстинктите споменати в началото нали? Ето тук се намесват те. И точно преди да си помислите, че това е поредния имагинерен разказ, стигаме до съществото и реалните съвети за шофиране, които логично очаквате в тази рубрика. Адекватната реакция в такава ситуация се извършва по много простичка схема:

  1. Усещане на възникналата ситуация, чрез сетивната система на човешкото тяло – тук се връщам към важността на правилната шофьорска позиция и „четенето“ на знаците от автомобила – т.е. критично важно е правилно да възприемете всеки сигнал възможно най-рано!
  2. Осъзнаване на възприетите сигнали и тяхното правилно тълкуване – тук идват получените съвети, прочетените книги, гледаните клипове и изминатите километри, които се надяваме са ви натрупали необходимата база знания.
  3. Съставяне на „план за действие“ базиран на усетените неща, направените изводи и тълкувания и подбор на правилните ответни „деяния“
  4. Изпълнение на „плана за действие“.

Времето, което ви трябва да прочетете тези четири прости точици е доста дълго нали? И често решаването на даден казус/ситуация би ви коствал доста време „на сухо“ пред компютъра нали? Е, на пътя нямате това време, всъщност нямате никакво време. Да, времето се „изкривява“, но това само означава, че части от секундата ще ви се сторят, като минути, секундите като часове. А бързото осъзнаване, правилните „изчисления“ и адекватната реакция са критично важни! Често нямате време за втори опит, а ако имате трябва да го измислите и предприемете мнооого бързо

Нека се върнем към описаната по-горе ситуация. Колата ми загуби сцепление и на 4те колела и изпадна в безтегловност, буквално, сигурно сте го усещали, много неприятно изживяване. НО решение винаги има, към „чист“ изход от ситуацията или поне към най-безболезнения такъв с най-малко щети и недай боже жертви, под формата на по-сериозни последствия.

В случая в рамките сигурно на части от секундата направих няколко неща, които естествено осъзнах след това. Това са инстинктите, рефлексите, изградени на базата на правилните знания и с правилното обучение.

Усетих, че предницата е тази, която изпитва повече затруднения, връщане на волана и газта и леко натискане на спирачката върнаха малко сцепление отпред, оглеждане на пътя напред и наоколо за евентуални препятствия, в които да се ударя, други автомобили. Всичко влиза в „уравнението“. В случая вече бях пресметнал всичко, независимо дали още ще се влоши ситуацията или ще я овладея, добавих какво още може да се обърка и имах доста изходи. Слава богу изхода бе най-лесния, бърз и безболезнен, но бях подготвен и с няколко резервни. Костваше ми само леко навлизане в насрещното, където имах предостатъчно място и дори две опции за разминаване с насрещно движеща се кола. Същото важеше и за опцията ако изпадна от пътя. Непрестанно съзнанието ми оценяваше опциите и ги степенуваше, отпадна първата, започнахме да действаме по втората и тя се оказа печеливша, ако беше отпаднала и тя щях да премина към третата и така нататък. Следваше намеса със скоростите, газта, ръчната… Изходи имаше много!

Изводите ли? Нека ги степенуваме като простички съвети:

  1. Винаги се постарайте да опознаете себе си, колата си (лимит на сцепление, спирачни и динамички характеристики) и нейното оборудване (гумите например). Направете си всички възможни експерименти за да постигнете това в изолирани условия, което ще ви помогне след това в по-комплицирана ситуация. За подготовката и различните ситуации говорихме преди в темата за зимата.
  2. Винаги оставяйте пред себе си резерв за безопасност – малко по-ниска скорост от възможната максимална, малко по-голяма дистанция от оптималната, малко по-далеч от лимита на техната и на себе си отколкото мислите, че е разумно.
  3. Винаги следете всичко наоколо – пред Вас, зад Вас и в страни от Вас. Ако не знаех, че в насрещното не идва кола нямаше да реагирам правилно. Или ако късно бях разбрал обратното – вече щеше да е пагубно. Същото се отнася и за околните обекти – движими и недвижими.
  4. Предвиждайте какво може да се случи, какво Ви очаква колкото се може по-далеч напред, какво може да се обърка… и ако това се случи как да реагирате.
  5. Ако/когато се случи някаква ситуация се постарайте да останете максимално спокойни, да съставите правилно уравнението с всичко, което имате като информация, да намерите най-доброто решение и да го изпълните максимално коректно и бързо.

Не карайте на принципа „я да видим какво ще стане ако направя така или опитам това?“. Не си играйте с автомобила си, ако не знаете, какво може да последва.

Когато около Вас има движение се опитвайте да влезете в ритъма му, да предвиждате останалите, да не правите неща, които да ги изненадат. Това са най-основните причини дори за задръстванията в нашите градове.

И най-важното за мен правило – опознайте теоритично всичко, което може да се случи, после го заложете в съзнанието си като база данни, след това разнищете всеки един детайл от автомобила си, който влияе на неговото поведение и накрая отидете на безопасно и изолирано място, където не можете да навредите на себе си или автомобила си и се поставете заедно във всеки един неприятен сценарии. Поставете се много пъти! В началото ще е противно на естественото, може би дори страшно. Но лека полека ще се отпускате, ще започвате да осъзнавате и усещате все повече и повече неща, и ще реагирате все по-адекватно и по-адекватно на тях. Тогава вече сте на правия път. И когато един ден това Ви позволи да измъкнете себе си, семейството си и колата си от неприятен инцидент ще се чувствате както мен снощи! Тогава пътуванията Ви ще са истинска наслада!

А ето и защо ни трябват зимни гуми.

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *