Готови ли сме за зимата?

Header

Ето че неусетно природата се обърна срещу нас и от 25-30 градусови жеги атмосферните условия в момента наподобяват направо мразовита зима. Времето е студено и мрачно, температурите трудно надвишават 10 градуса, а и често вали. Да… знам, че зимното време със студовете, виелиците и снежната покривка е неприятно изживяване за много хора… но ние обичаме този сезон… много го обичаме. Веднага пред очите ни изниква кокетна планинска къща, изградена от камък и дърво, с уютна камина, пукаща от жегата на горяща дървесина, и… заобиколена от планински пътища покрити с дебела девствена снежна покривка. И тук отново чуваме хорските притеснения за кошмарното пътуване в планината през зимата, многото инциденти и неприятни изживявания по време на усложнената пътна обстановка в страната. Ние обаче обожаваме да караме колите си през зимата и изпитваме страхотно удоволствие от всеки един завой в планината, покрит с онова магическо бяло одеало. Сега ще се опитаме да помогнем и на вас да заобичате придвижването в такива условия и да го направим не само безопасно, но и приятно, като подготвите себе си и автомобила си за този суров сезон. Гарантираме ви, че това може да стане много лесно и ще ви спести много главоболия.

В нашите географски ширини знаем, че по това време на годината са нормални резките промени във времето и не е нужно да чакаме зимата да ни „изненада“, за да започнем подготовката си за нея, въпреки че в повечето случаи се получава така.

1

ГУМИТЕ – Нека започнем с едно от най-важните неща за безопасно придвижване през зимата. Всички сме свидетели как повечето хора чакат да натрупа завидно количество сняг, за да посетят гумаджийниците, за да си купят нови зимни гуми или да сложат закупените през някой от предишните сезони такива. Не ви съветваме да чакате този момент. Напротив – ако вече не сте си харесали гуми или не сте подготвили старите си такива, по-добре го направете, за да сте сигурни, че като температурите паднат под 6-7 градуса ще има с какво да обуете колата си. Ето, че споделихме и съкровената тайна кога аджеба слагаме зимните гуми! Не когато падне 30 см сняг, не когато е -20 или когато затънем някъде в планината с летните гуми, а когато температурите паднат трайно (например за около седмица и прогнозите не сочат затопляне) под 6-7 градуса. Ако ви очаква пътуване в планината или в райони, в които очаквате да е по-студено от отправната ви точка, то е по-добре да се подготвите дори и по-рано. По-добре в сухо и малко по-топло време да сте със зимните гуми, отколкото да ви завари сняг в планината с летните. Ще питате защо ако е сухо да карате със зимни гуми? Ами защото зимните гуми не са зимни само заради по-доброто сцепление на сняг, ами и заради по-доброто си сцепление със студения асфалт. Съставките на една гума няма как да бъдат направени така, че да са еднакво еластични и меки в температурен диапазон от -30 до + 40 градуса, затова и няма как да са еднакво добри през зимата и лятото. Другояче казано, летните гуми са проектирани и изработени от смеси, гарантиращи сцепление и еластичност при топло време и асфалт, когато са меки, и само тогава могат да „залепват“ оптимално за пътната настилка, т.е. летните гуми работят най-добре, когато са затоплени. Когато температурите паднат, гумата се втвърдява и губи „лепкавостта“ и сцеплението си, защото е направена достатъчно твърда, за да не се разкашква при загряване до висока температура (понякога при много топло време и силно слънце, дори при 30-40 градуса на въздуха гумите ви спокойно могат да достигнат 60 и повече градуса температура). Зимните гуми пък са изработени от смес с точно противоположни характеристики – те в нормалното си състояние са много меки, тъй като не могат да се загреят при наличието на ниска температура на въздуха, слабо слънце и снежна покривка и така остават еластични дори и в най-студеното време, осигурявайки необходимото сцепление със студения асфалт, дори и да е сух. Точно поради тези разлики, както през лятото зимните гуми се размекват прекалено (направо се разкашкват от температури над 15-20 градуса на въздуха) и не осигуряват нужното сцепление, така и през зимата летните са прекалено твърди, за да залепват за студения асфалт. Не на последно място, меката смес на зимните гуми има повече шансове за осигуряване на дори малкото възможно сцепление с евентуално заледена настилка.

Освен разликата в смесите гумите коренно се различават и по своя протекторен рисунък – докато при летните гуми се цели максимално голяма контактна площ с асфалта и каналите са сведени до минимум само с цел да избутват водата при евентуално дъждовно време, зимните са проектирани с т.нар. „ламели“, „захапващи“ снега и кишата и осигуряващи нужния твърд контакт с настилката или веществата върху нея. Поради липсата на ламели и много дълбоки канали с остри ръбове летните гуми не осигуряват почти никакво сцепление при наличие на сняг и лед.

И тук стигаме до избора на гуми. Първо и най-важно – никога не карайте лятото със зимни гуми и зимата – с летни; никога не карайте с 2 летни и 2 зимни гуми през зимата; ако сте карали един сезон с гумите, които сте си купили, при слагането им на колата за следващия сезон сложете по-хубавите (по-малко износени, с повече грайфер, с по-остри ръбове, по-малко напукани и т.н.) гуми отпред – независимо дали карате кола с предно, задно предаване или с 4х4. Предните гуми ви осигуряват спирането и завиването – т.е. са по-важни за сигурността на вас и заобикалащите ви. Ако на кола със задно предаване например ги сложите отзад, ще тръгвате супер, ама като дойде време за спиране и завиване, нещата няма да се получат толкова добре. И като горе казахме „никога“ – имахме предвид никога… ама наистина никога. Писнало ни е да виждаме коли за по над 100 000 лв. с летни гуми през зимата (особено джипове), с различни гуми или със супер износени такива. Същото се отнася и за евтините коли. Не си мислете например, че като карате малка кола с „предно“ не ви трябват гуми отзад, щото видиш ли били много стабилни. Или пък като карате джип зимните гуми не са нужни „щото знаеш ли с това 4х4 как драпа“. Както казах, гумите са и за да ви помогнат да спирате и завивате, а особено когато имате тегло над 2 тона, физическите закони действат със страхотна сила и рязко ще ви привлекат в режим „извън пътя“.

И така, след като сме уточнили горните неща идва време да си изберем модел и размер. Обикновено повечето хора карат с различни размери зимни и летни гуми. Първо, това е удобно, защото имате възможност да ги сложите на различни джанти и да ви стоят готови за новия сезон в гаража, а смяната им да ви коства само развиването и завиването на няколко болта. Второ, ако карате много по планините в голям сняг, по-тесните гуми ви осигуряват по-добър контакт и разчистват по-добре пътя и така осигуряват повече контрол. Широките пък остават над снега и се пързалят много. Плюс на по-малкия цолаж пък е, че страничния борд е по-висок и така страничните натоварвания не се превръщат в пързаляне веднага , а отчасти се поемат от възможността му да се криви. Когато правите това обаче се придържайте към препоръчаните от производителя размери, за да не предизвикате слабости в поведението на автомобила.

Що се отнася до марката и модела на гумите, изборът е огромен, наличието на многобройни сравнителни тестове – също. Бихме ви посъветвали винаги да си купувате най-скъпите гуми от най-висок клас на реномирани производители, но ако нямате тази възможност, се стремете към качество. Често споменатите по-горе тестове помагат в избора, но и могат да ви объркат. Ако търсите гуми, първо трябва да се ориентирате в какви условия ще ги използвате – високо в планината в много сняг или за често пътуване от града натам, само в града, където няма много сняг или нещо средно. Наблегнете на показателите на дадена гума при съответните условия и търсете тези, който са най-добри във важната за вас категория. Едва ако ви трябват комплесно добри гуми гледайте крайния резултат от теста.

Ако ще купувате гуми втора употреба, гледайте тъй наречения DOT – една елипсовидна щампа на борда на гумата с четири цифри вътре – датата на производство. Първите две цифри показват седмицата от годината, а тези след тях – самата година на производство. Така ще знаете реално на колко години са гумите – гледайте да са възможно най-пресни и имайте предвид, че и най-качествените гуми губят повечето си качества напълно след 3-4 години, а по-евтините – дори и по-бързо. Това се отнася донякъде и за чисто новите гуми. Често можете да попаднете на нови гуми в „промоция“ от даден доставчик, просто защото са заредили определено количество от даден модел и не са могли да ги продадат. Така гумите са прекарали част от живота си в някой склад и реално няма да можете да ги ползвате пълноценно през целия им жизнен цикъл от 3-4 години. Освен това огледайте внимателно гумите за нарушения на целостта, изкривявания, балони, дупки, лепенки и т.н., за да можете максимално да се предпазите от дефекти вследствие на скачане по бордюри и дупки от стария им собственик.

Съхранявайте вече закупените гуми в проветриво и сухо помещение със стайна температура, в хоризонтално положение, без да ги натискате и натоварвате (ако не са на джанти), за да не се деформират. Преди да ги сложите за новия сезон, е хубаво да ги балансирате и проверите за дефекти и загуба на налягане, като проверите какво е налягането, предписано от производителя.

ВИДИМОСТ и КОМФОРТ – Това е втората важна група фактори, които ще ви гарантират спокойствието и удоволствието от пътуването. Първо проверете изцяло техническото състояние на автомобила си (двигател, акумулатор, охладителна система, спирачки, окачване, отопление и т.н.), за да сте уверени, че няма да останете някъде на пътя в планината при -20 градуса навън без парно, чакайки помощ заради технически проблем. Осигурете си хубави светлини – фарове, фарове за мъгла, стопове, габарити, усилени габарити, мигачи. Така и в най-тъмните условия ще имате достатъчно осветеност, за да виждате и да ви виждат на пътя. Купете си хубави чистачки и правилна незамръзваща течност за почистване на стъклата и фаровете. Отделяйте време да изчистите колата си от снега и леда, ако е престояла продължително време навън по време на снеговалеж, за да не си създавате опасни ситуации от липса на видимост, както и да не хвърляте снега от колата си върху каращите зад вас.

2

КАРАНЕТО – Ето че стигнахме и до най-важния момент. Ако го объркате, колкото и добре да сте се справили с горните неща, сигурността, спокойствието и удоволствието отиват „на кино“.

Най-допусканата грешка в началото на зимния сезон е още лятната „настройка“ на шофьорите – не взимат предвид студения асфалт и гуми, мократа, заснежена или заледена настилка, удължения вследствие на това спирачен път, намалената видимост. Повярвайте ми, всички тези неща имат огромно значение в една критична ситуация и не е редно да пропускате отчитането на тези фактори при съставяне на преценката си за това как да карате в конкретната ситуация.

При наличието на някое от горните условия, имайте го предвид и:

-съобразете скоростта си с това (карайте по-бавно), тъй като при изникване на опасна ситуация след времето за реакция ще ви трябва повече време, за да изпълните избраната маневра за избягването (спиране, завиване или и двете);

-съобразете дистанцията с останалите участници в движението (не само тези пред вас), защото ще ви трябва повече време да завиете или спрете;
-следете с поглед и с периферното си зрение всичко около вас на колкото се може по-голямо разстояние – 3-4-5 коли напред, хора или коли встрани от вас и по тротоарите, колите зад вас, животни около пътя и т.н.;
-непрекъснато следете с поглед и с периферното си зрение огледалата, за да не допуснете нещо да ви изненада, ако се случи зад вас или се наложи да предприемете рязка маневра;
-наблюдавайте шофирането на другите, за да можете да предвидите неадекватни маневри без предупреждение, които в повечето случаи лесно се познават по поведението на колата на участниците в движението – рязка промяна на посоката без мигач, обратен завой, изскачане от пряка без предимство, рязко спиране (ако има причина, би трябвало и вие да я забележите, следейки всичко на пътя напред), загуба на контрол. Така по-лесно ще реагирате и ще имате време да предприемете правилната маневра;
-избягвайте да правите изброените по-горе неща, за да не изненадате някого;
-не се залепвайте зад други автомобили и особено камиони и автобуси преди изпреварване – те намаляват видимостта ви (отдалеч по-лесно виждате дали идва кола и дали можете да предприемете изпреварване) и замърсяват фаровете и челното ви стъкло;
-избягвайте изпреварвания в мъгла или силен валеж, докато не се уверите, че имате достатъчно видимост на целия участък, в който ще изпреварвате;
-ако видите много мокър участък от пътя с предполагаемо по-дълбок слой вода, който може да предизвика аквапланинг, намалете интензивно преди него, стиснете здраво волана и не натискайте спирачките и не въртете волана, докато сте във водата.

Доста от посочените неща звучат тривиално, но са напълно реални и ако са налице, ще направят пътуването ви приятно, безопасно и спокойно. Сигурни сме, че заради неспазване на някое от горните неща сте се набутвали сами в неприятни ситуации, които са завършили неприятно или от които сте се отървавали на косъм. Така че замислете се и сами преценете, но мислете, докато шофирате… с главата си, а не със самочувствието или други органи!

3

УПРАВЛЕНИЕТО – Да, опитахме се, наричайки го така, да разграничим движението сред другите автомобили от управлението на вашия собствен. Тук ще засегнем основните проблеми и решенията им при управление на автомобила  при условия на ниско сцепление и ще разбием някой всеобщо разпространени митове за различните автомобили и отношението към поведението им.

До тук ясно уточнихме, че спирачният път и завиването не са каквито ни се иска и е редно да знаем как да се оправяме, ако нещата започнат да излизат извън контрол.

Първо, спирането – първият мит, разпространяван от имащите се за велики шофьори господа (основно от старото поколение) е, че ABS-ът (система, непозволяваща на гумите да блокират при максимално спирачно усилие) е глупост, неимоверно удължаваща спирачния път и те самите могат многократно по-добре да спират. Всъщност в това няма никаква истина, особено що се отнася до условия на намалено сцепление от вода, сняг или лед. Първо, основното преимущество на ABS-а е да запази способността ви да управлявате автомобила, докато спирате, като не позволява колелата да блокират, т.е. запазвате контрола и спирате максимално ефективно едновременно, неща, които нямате, ако колелата блокират или се опитвате да не ги допуснете да го направят. Второ, ABS-ите обикновено работят с честота около 15HZ и нагоре, което означава 15 натискания и отпускания за секунда, което е непостижимо за човешки крак и организъм. Ще кажете – „да, ама аз спирам точно на ръба на сцеплението, а там то е най-ефективно“. И ние ще отговорим, че сме напълно съгласни с вас, но когато става въпрос за идеални условия на сцепление (на сухо) и в стерилна и очаквана ситуация на интензивно спиране. Какво правим, когато  е мокро (дори не говорим за сняг) и пред вас изкочи дете? Пак ли ще сте толкова прецизни и спокойни, знаейки какво ви очаква? Е… ние ще ви кажем – няма да сте 😉 Въпреки годините опит и ситуации зад гърба ни по пистите и пътищата, не сме уверени, че можем да го направим правилно в такава ситуация. Така че съвет от нас – като стане нещо такова и имате ABS в краката си, скачайте здраво на спирачките и се съсредоточете в завиването, ако се наложи, за да си спестите белите коси по главата. Връщането на скорости също често се изтъква като начин да си спестите някой и друг сантиметър от спирачния път, но това по-скоро би добавило елемент, с който да объркате нещо, отколкото реално да ви помогне. А и това по-скоро улеснява работата на спирачките, отколкото да допълва тяхната роля, защото така или иначе  ABS-ът ви държи на лимита на сцеплението, та връщането на скорост ще добави спирачно усилие, което само ще доведе до още по-сериозно блокиране на колелата. Отново повтаряме – трябва ли да спирате екстремно в неприятна ситуация, решението е едно – скачате максимално бързо и силно на спирачките и оставяте спирачната система да си свърши работата!

4

Ако нямате ABS (силно се надяваме все по-рядко да се срещат такива коли по улиците), нещата са по-сложни и се изискват много тренировки, за да можете всеки път да намерите оптималното спиране, но отново най-доброто екстремно спиране е максимално бързо и силно на спирачките, блокирате колелата и чакате да спрете. Започнете ли да мислите къде е лимита и погрешно да го търсите, много ще си удължите спирачния път. А започнете ли да блокирате-отпускате-блокирате колелата, имитирайки ABS, сте загубени – спирачният ви път се увеличава неимоверно. Само ако трябва да завивате, отпуснете спирачката, за да се завъртят колелата, докато промените посоката си (с блокирали колела, колкото и да въртите волана, това няма да стане), и после пак здраво до долу.

Завиването и сцеплението в завой – тук от ключово значение е как стоите зад волана и как боравите с него. Облегалката ви трябва да е максимално изправена, краката ви да достигат педалите в крайното им натиснато положение, без да са напълно изпънати, двете ви ръце трябва да са на волана (да, през 80% от времето – не се шегуваме), да са сгънати в лактите и да стоят хоризонтално на позициите на „3 и 9 часа“ на окръжността! Само така воланът и педалите ще връщат достатъчно добра обратна връзка към вас и ще имате пълен контрол над случващото се под вас!

Сега е редно да уточним как да упражнявате този контрол на пътя в условия на намалено сцепление. Започваме от самото начало, тъй като наблюденията ни над случващото се по пътищата показват, че доста хора имат нужда да бъдат „преинсталирани“ напълно. За да вземете един завой правилно, трябва първо да изберете правилната скорост за това, а това се прави преди завоя. Разбрахте ли? Преди това!

5

Презавиването – Не знаем защо много хора си „играят“ със спирачките в самия завой, ако все пак са успяли да влязат успешно, след като вече са прекалили с входната скорост. Особено на мокро и сняг, това може да е мнооого фатално. Натискането на спирачката в завой води до пренос на тегло в предната част на автомобила, задницата съответно се лишава от такова, а оттам намалява и сцеплението й и може много лесно да загубите стабилността, когато центробежните сили надделеят. Това може да се случи независимо каква кола карате – с предно, задно или 4х4 задвижване. Особено опасно и характерно обаче е за автомобилите с предно предаване! Четете ли внимателно? На тези с предно предаване! Тук (за разлика от митовете за автомобилите със задно предаване) можем спокойно с пълна сила да говорим за термина „лека задница“ (тръгнал от автомобилите Лада от едно време). Това е така при автомобилите с предни задвижващи колела заради особеностите на този тип компановка. Двигателят, предавателната кутия и задвижващите колела тежат отпред и са изтеглени пред предната ос, като по този начин задницата остава слабо натоварена. Точно заради това тегловно разпределение с голям превес към предната ос, добавянето на динамичен пренос на маса напред кара задницата съвсем да губи сцепно тегло и относително ниски центробежни сили могат да я изкарат от стабилното ѝ състояние. Отново казваме – това състояние на загуба на сцепление на задницата (наречено презавиване) може да възникне при автомобили с всякакво задвижване и маса, като разликата е в това колко далеч в скоростта и ъгъла на завоя е границата, при която възниква. Както казахме, поради ниското тегло на задницата най-рано би настъпило при автомобили с предно предаване. Презавиване може да бъде неволно или нарочно предизвикано с гореспоменатия пренос на маси напред (с натискане на спирачката или отнемане на газта) или с използване на ръчната спирачка. При автомобилите със задно предаване или 4х4 може да бъде инициирано и чрез подаване на газ по време на завоя. Презавиване може да настъпи и ако добавите още малко ъгъл на навиване на волана или направите резки корекции с него и имате достатъчно сцепление на предницата, за да се отрази това на посоката на движение. Надявам се, че успешно разбихме мита за леките задници на автомобилите със задно предаване и нестабилността им при хлъзгави настилки.

Леко да се отклоним от темата – принципно, само да вметнем – от статична и динамична гледна точка, тегловното и силово разпределение при автомобилите със задно предаване дава повече предимства за пълноценно използване на сцеплението. Но по-подробно за това – някой друг път!

Да повторим до тук – НЕ натискаме спирачките по време на завоя, НЕ правим резки корекции с волана и газта. НЕ подаваме газ рязко на автомобили със задно предаване. Много хора правят спирането и завиването рязко или рязко подават газ в завоя, дебалансирайки автомобила ненужно и предизвиквайки понижаване на границата на загуба на сцеплението. Ако сте плавни, можете да си спестите много главоболия. Презавиването най-често може да бъде коригирано с лек, обратен на посоката на завоя волан, с подаване на газ при автомобили с предно предаване или връщане на газта или натискане на съединителя при такива със задно. При 4х4 автомобилите е малко по-сложно и е комбинация от другите две.

Недозавиването – По-горе споменахме, че въпреки неправилното преценяване на входната скорост, все пак сме завили за завоя. Има обаче случаи, когато грешката със скоростта е доста по-голяма или пък сме навили прекалено много волана и просто е невъзможно да завием колкото искаме. Това състояние се нарича недозавиване. Тук отново най-застрашени са тези с „предното“, отново заради лошото тегловно разпределение и заради това, че предните гуми, освен със спирането и завиването, са натоварени и от двигателния момент. Така при по-висока скорост или голям ъгъл на завиване центробежните сили стават много големи, претоварването на колелата от теглото и действащите на колелата моменти (от спирачките и двигателя) водят до загуба на сцепление и всякакъв вид управление. Ако го допуснете, не може да се направи много, тъй като всичките ви органи на упраление са отнети, с изключение на ръчната спирачка. Първото и най-важно е да върнете волана и газта в търсене на най-малкото сцепление. Ако и тогава не успеете да си върнете контрола, можете да опитате да натиснете спирачката с цел да намалите скоростта и да намерите сцеплението си. Ако и това не стане, ръчната е последната надежда да промените посоката на движение и да си върнете контрола над предните гуми, губейки го на задните. Много внимавайте с тази техника, защото тя може да доведе до загуба на сцепление и на 4-те колела! Широко разпространен мит е, че подаването на газ на автомобилите с предно предаване при загуба на сцепление изтегля предницата от завоя. Да, наистина изтегля предницата от завоя, но в посока към гората, а не накъдето сочи асфалта! Когато навлезете в състояние на недозавиване с автомобил с предно предаване, не подавайте газ – това само влошава нещата!

Макар и при по-високи граници, такова нещо може да настъпи и при автомобили със задно предаване. Слава богу, тук имате свобода за действие. Естествено, и тук първото, което трябва да направите, е да върнете волана и газта. Често натискане на спирачката пренася тегло напред, което ви осигурява сцепление. Ако дотук старанието ви обаче не се възнагради с успех, подаване на газ с цел загуба на сцепление на задните колела може да ви върне контрола над предницата и да преминете в контролирано презавиване, което е по-лесно за овладяване (по описаните по-горе начини).

При 4х4 автомобилите, както и по-горе, овладяването е въпрос на сложна и строго специфична за всеки автомобил комбинация от техниките за овладяване на автомобили с един задвижващ мост. Има редки случаи, при които и тук заради натискането на спирачката можете да загубите сцеплението на предницата.

Отново да обобщим – много висока скорост на влизане в завоя или голям ъгъл на завиване. НЕ навиваме волана рязко и повече, отколкото трябва. НЕ подаваме рязко газ в завоя на автомобили с предно предаване. Най-важното е, независимо с какъв автомобил сте, да не навивате още волана в състояние на недозавиване! Това няма да помогне в ситуацията тъй като така или иначе нямате сцепление. Връщането на волана малко връща сцеплението и тогава можете отново да завиете след като вече скоростта е намаляла.

И едно генерално обобщение, за да не допускаме нито еднa от горните ситуации – намаляваме преди завоя, навиваме плавно волана колкото трябва, за да постигнем желания ъгъл на завиване, като избягваме корекции с волана по време на завоя, и поддържаме постоянна скорост. След като видите изхода на завоя и сте уверени, че имате сцепление, може плавно да започнете ускорение, изправяйки волана отново плавно.

Надяваме се с тези си съвети да сме ви дали полезна информация за това как да направите пътуването си през снежните и студени месеци по-приятно, по-комфортно и самите вие да се чувствате по-уверени и спокойни, че държите нещата под контрол. Най-важна е трезвата преценка на пътните условия и ситуацията на пътя, акуратно приспособяване към тях, правилно тълкуване на поведението на автомобила ви във всяка ситуация и познаване на собствените ви възможности и тези на автомобила ви. Надценяването и излишното самочувствие могат да ви бъдат лош съветник. В тази посока, горещо съветваме всеки в един хубав снежен ден да отиде на изолирано място с автомобила си и да се постави насила в описаните горе ситуации, като провери в действителност поведението на автомобила си и собствените си способности, за да е подготвен за бързо и много неочаквано случващите се неща на пътя. Беля на празен паркинг ще ви коства много по-малко, отколкото катастрофа или бутнат човек на пътя.

Приятно и безаварийно пътуване. И… при пътуване по планините заредете резервоара до горе, носете си топли дрехи и зареден телефон и зарядно, както и вериги и една малка лопатка – ей така, за всеки случай. При умно каране може никога да не ви се наложи да ги използвате в неприятна ситуация, но е хубаво да сте подготвени за всичко. По-нататък, ако сте се справили през зимата, ще си говорим за по-динамично и екстремно шофиране.

2 Коментара

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *