Ferrari F430 Spider

Ferrari F430 Spider

Tази с представител на една от най-легендарните компании за супер коли в света… компанията станала еталон за емоция, дух, стил, качество и скорост в продължение на вече повече от 60 години – Ferrari. Нали знаете… всеки си има една марка или кола, за която от дете мечтае заблеян в снимки от списания, изрезки от вестници и картинки от дъвки „Turbo“. Та при мен случая с Ferrari е същия… закърмен съм с това… мечтал съм през всеки един ден от живота си за момента, в който ще се кача да карам такава кола… тръпна в очакване на всяка новина идваща от компанията и всеки нов модел излизащ на пазара… след това следя как се представят моделите във всички сравнителни тестове по света, гледам клипове с ускорения, звуци и просто движения с въпросните коли. Да… наистина може би е прекалено, ама е така с любимите ми коли… и до сега не са ме разочаровали с нито един модел от последните 25 години… с нито една новина… по никакъв начин… За мен тази среща бе много специална, бях много притеснен от докосването до такава кола, защото се страхувах да не разбия идеализираната си представа за нея, да не се окаже, че това, което знам от „трети“ лица е плод на неточности и преувеличения. Е има само един начин да разбера…

Спомняте си, че наскоро разказахме, за посещението си в „светая светих“, в „светия граал“ на една от най-великите автомобилни икони на всички времена – Маранело в Италия. След няколко часовата разходка из градчето и музея се насочихме към споменатото място, което предлагаше на всеки желаещ и мечтаещ да усети какво е да караш Ferrari да го направи! Естествено, след това, което казах по-горе, няма сила на света, която да ме спре да не осъществя детската си мечта да се кача зад волана в един от най-желаните от мен (а и от много други, сигурен съм) автомобили в света… избора ми бе червено (естествено) F430 Spider!!!

Ferrari F430 Spider

Ferrari F430 Spider

Една от най-харесваните от мен коли произвеждани тук в Маранело. Имаше доста голям избор – F430 Berlinetta, 430 Scuderia, 458 Italia и Speciale, California и 599 GTB. Както казах аз избрах откритото F430 защото исках да се насладя максимално на един от любимите си модели, като тайно се надявам да се върна там скоро, за да сравня как е новото 458 Spider. Така след кратко оформяне на нужните документи вече вървях към колата с ключ в ръка…

Ferrari F430 Spider

Ferrari F430 Spider

Не искам да ви занимавам с това как изглежда колата в екстериорно и интериорно отношение. Ще обърна внимание по-скоро на това, което не можете да видите по снимките – качеството на материалите и сглобките и естествено най-важното – какво усещате карайки колата. В общи линии, както сами се досещате вниманието към детайла и ексклузивността на материалите в тези коли е на изключително ниво, но забелязах някой дребни забележки. Някой превключватели не бяха достатъчно „пипнати“ и на 1-2 места забелязах по-некачествени пластмаски, като самия ключ също би могъл да е малко по-скъпо изглеждащ. Всичко това обаче го забравяте в мига, в който се съсредоточите в нещата около вас – сядате във супер удобна спортна седалка от най-качествената възможна кожа, всичко, което ви е нужно е на мястото си, а точно пред вас има огромен оборотомер (можете да изберете дори цвета му – червен или жълт).

Ferrari F430 Spider

Ferrari F430 Spider

Настройките на седалката също ви позволяват да достигнете до перфектната позиция.

Ferrari F430 Spider

Ferrari F430 Spider

Поставям ключа в контакта и натискам огнено червения бутон с надпис „Start Engine“ на волана, заобиколен от карбон. Зад мен се събужда атмосферния V8 с неописуем трясък и започва да гъргори кротко на малко под 1000 об/мин.

Ferrari F430 Spider

Ferrari F430 Spider

Естествено не мога да се сдържа да не подам малко на място, а звярът зад гърба ми моментално откликва преминавайки в по-горни звукови честоти. Усещането е невероятно, дори само като си припомня настръхвам целия. Винаги ми е било трудно да описвам такива емоции така, че да можете да си ги представите, но повярвайте ми – независимо по какъв звук си падате толкова близка среща с този ще ви накара да се усмихнете по онзи странен начин.

Ferrari F430 Spider

Ferrari F430 Spider

Така… двигателя работи… ориентирам се още малко в „работното си място“ за следващите минути, настройвам си седалката и огледалата. Симетрично от другата страна на волана се намира вълшебното „Manettino“ (отново красива италианска дума нали? Така и изглежда. Всъщност е обикновен въртящ се селектор с няколко позиции) служещо за настройка на системите за управление на автомобила. Оставям го на „Sport“, за да съм сигурен, че няма да станат грешки със струващата над 100 000 евро кола, и същевременно ще мога да усетя максимално начина, по който върви и завива без много да ми се месят електрониките.

Въпросният екземпляр в ръцете ми е с F1 трансмисия (механична кутия с електро-хидравлично управление от волана), селектирам задна (от бутон на централната конзола) и леко изкарвам колата от мястото, на което бе паркирана. Селектирам първа чрез дясната лопатка и потеглям. На ниски обороти всичко е тихо и спокойно, няма драми и с размерите и маневрирането.

Излизам леко от паркинга, изчаквам колите и подавам по улицата в посока за излизане от градчето. До около 3500-4000об./мин., преди да се отворят клапите в ауспуховата система колата е тиха и приятна, не е никак твърда за движение по нормални пътища, окачването успешно поглъща всички неравности по италианските пътища (не знам обаче у нас как ще е) и по мое мнение си е напълно пригодна за нормално ежедневно каране. Дори в този оборотен диапазон двигателя се усеща силен, няма никакви липси на въртящ момент, а кутията управлява съединителя плавно и приятно, без характерните за някой такива агрегати придръпвания и сътресения. Перата за смяна на предавките са точно на мястото си, закрепени са  на кормилната колона и не се въртят с волана. Това решение е добро защото така или иначе волана е супер директен и ръцете ви почти винаги са близо до лопатките, дори да не пускате волана… ако пък завъртите повече то винаги знаете от къде да сложите по-горна или долна предавка и трябва само да преместите едната си ръка. Докато се движехме бавно по малките улички напълно се убедих, че и в тази светлина колата е брилянтна, а звука, който достигаше до интериора бе страхотен, плътен и приятен, в ненатрапващ се честотен диапазон. С нетърпение чаках спретнатите италиански къщички да поуредеят, пътя да стане по-широк и спокоен и да мога да я „почерпя“.

Ето, че и моят час дойде… табелите ми казват, че вече сме в „режим“ извън населено място… движа се спокойно на 5та с ниска скорост… пръста на лявата ми ръка, нагърбен със следващата задача, притрепери по пътя си към перото зад волана… връщам 3 предавки надолу… управлението на двигателя подава междинна газ за достигане на оптималните обороти за тази предавка и скорост и съм готов да отлетя… смачквам газта до долу и колата откача… адреналина в мен също… двете огромни дроселови клапи зад мен отвориха напълно всмукателните колектори и те толкова силно засмукаха въздух, че имах чувството, че ще дръпнат и части от мен вътре в двигателя… сцеплението е достатъчно, за да не започне да се пързаля задницата и ускорението е покъртително… на около 8500об./мин. втора свършва и слагам 3та с дясното перо… смяната е мигновена с минимално прекъсване на тягата към задните колела, последвано от страхотен удар отзад и отново стремглаво катерене към червената линия на оборотомера… „напълних“ и тази предавка без да отпускам крака си и за секунда… 4та… отново леко „отпускане“ на носа за части от секундата… вече вървях с над 200… треперех целия… всъщност треперех още от момента, в който потеглих, но сега вече беше нещо нереално… а в мозъка ми тепърва нахлуваха образите от вече случилите се неща… всичко изглеждаше като в онези мега модерни екшън кадри от холивудските супер блок бастъри, в които има повече ефекти отколкото реалност… е… тук всичко бе реално… не знам дали е най-бързата кола в която съм сядал, но мисля, че е така (все пак не много сериини коли могат да се похвалят със спринт до 100км./ч. за 4 секунди!)… поне усещането е такова… звукът на този шедьовър на съвременното двигателостроене е божествен, а нервните ми окончания до такава степен попиват всяко усещане, че през цялото ми тяло текат импулси с честотата на многоядрен процесор… този оборотомер пред Вас непрекъснато Ви кара да се чувствате основна част от действието, а силата, с която почти 500-те конски сили Ви притискат към седалката никога не Ви позволява да ги забравите. Махнах крака си от газта и скочих на спирачките… мислихте, че върви?… почакайте да видите как спира… а колата дори не бе обурудвана с огромните опционални керамични спирачки (липсата бе най-вероятно наложена от немалкото доплащане за тях )… до тук ясно – колата е супер приятна в нормални ежедневни условия, върви адски, звучи брилянтно и спира потресаващо… нека да видим как завива.

За съжаление нямах възможността да я кача в планината или да отидем на някой по-виещ се път с екстремни завои, но на малкото, които намерихме около Маранело се опитах да я опозная. За лимита не мога да говоря… през цялото време беше доста далеч… все пак по нормалните пътища с толкова силна кола, която карам от 10тина минути е трудно да се отпусна. Е все пак се постарах… намерих си няколко по-тесни завойчета и едно кръгово… идеално за намиране на баланса… уверих се в няколко неща… колата е изключително комуникативна, както никоя, която съм карал до сега – волана е адски директен и информативен, във всеки един момент променя усещането в себе си, казвайки Ви точно колко сцепление имате отпред, окачването (въпреки завидния комфорт за такава кола) е достатъчно прецизно, за да Ви „гъделичка“ в стомаха с всяко изместване на динамичния център на тежестта, а с газта и спирачката толкова лесно пренасяте тегло върху двете оси и отделните колела, че след малко тренировки всеки ралиджия би Ви завидял. Това бе и най-впечатляващото за мен от сблъсъка с тази кола. Предполагам всички сте гледали по клиповете с 430-ки как „залягат“ напред назад при ускорение и спиране. Мислех си, че това е недопустимо при супер кола от такъв ранг и че би трябвало да бъде брутално твърда и без никакви следи от накланяне (било то надлъжно или напречно). И това до някъде е така… но само напречно… т.е. колата е достатъчно твърда на странично накланяне, за да не претоварва външните колела за сметка на вътрешните, но е податлива на потъване на предницата и задницата. Това позволява изключително лесна и прецизна игра с баланса. На твърда кола е много трудно да пренесете плавно и точно колкото маса искате на желано от Вас място… тук не е така… точно обратното… колата позволява много плавна игра с динамичния център на тежестта със спирачката/газта на където пожелаете и то, сигурен съм, след малко тренировки ще можете да прехвърляте сцепно тегло насам натам с точност до няколко грама. Усещането е страхотно защото всичко това става толкова интуитивно, че сякаш си играете със собственото си равновесие, а не с косвено свързан към крайниците Ви обект. За достигането до това заключение много ми помогна въпросното кръгово… няма да повярвате колко много обиколки може да направите на едно такова и колко странно Ви гледат хората чакащи да се включат в движението… особено когато сте във Ferrari! Хубавата настилка и прекрасната кола ме пристрастиха до толкова, че като малко дете съм се въртял там, докато не ми се разбута вестибуларния апарат до толкова, че да усетя стомашно-чревни смущения… е… науката изисква жертви, а пък и не се стигна до неприятни последствия, застрашаващи хубавата тапицерия, ако това се чудите. Карам с постоянна скорост в кръговото (сравнително висока за този радиус) връщам газта и волана натежава, усеща се повече сцепление… подавам газ и лееееко се отпуска в ръцете ми, сигнализиращ за евентуална загуба на контакт с асфалта ако продължавам така смело да подавам. Важното е, че дори само с леки корекции с газта (подаване и отпускане) по време на взимане на завоя (кръговото) усещате във волана трепване породено от промяната на количеството натиск и резултантната промяна на сцеплението… и това става в момента, в който си го помислите… жестоко е. Същото е и с корекциите на ъгъла на завъртане на волана – усещате точно колко и докъде можете да разчитате на директна връзка на гумите с асфалта… въпреки, че до състояние на сериозно недозавиване не успях да достигна, колкото и да исках. Правите си каквото искате с колата… буквално. Може би това се дължи на централно разположения двигател и освободената от прекалено натоварване предна ос. Също толкова жива усещате и задницата – моментите на загуба на сцепление са ясно индикирани и лесно предвидими… единствено не мога да кажа след това какво става, защото нямах смелостта да дръзна да я пързалям още на първата ни среща! Не съм виждал кола така блестящо съчетаваща достатъчен ход и твърдост на окачването, толкова комфорт и поведение.

Последваха още няколко скоростни отсечки, няколко бързи завоя и трябваше да поема по пътя си обратно. В нито един момент обаче не си спомних за онези недостатъци, които споменах в началото. Нито пък съм усетил недостатък в начина, по който тази кола се кара и върви… нито един… а принципно намирам… капризен съм. Карах с онази идиотски-маниякална физиономия, която всички с бензин в кръвта познаваме до болка… усмихвах се… дори на моменти крещях. Колата е супер супер емоционална… казвам ви. Ако се прибирате след лош за бизнеса Ви ден толкова бързо ще Ви накара да забравите проблемите си, че може и да не стигнете през следващите няколко часа вкъщи. Толкова свободен и щастлив се чувствате докато сте зад волана, настанен в удобната спортна седалка под нежните ласки на вятъра и слънцето, че минутите, в които аз карах тази кола изглеждаха като часове и въпреки това исках просто да я подкарам на някъде и да не се прибера никога.

Уви, отново доближих покрайнините на градчето „Ferrari“ и се наложи да кача две предавки и отново да се насладя на комфорта в колата движейки се бавно до достигане на паркинга където да я оставя.

Ferrari F430 Spider

Ferrari F430 Spider

Все още имаше „инертни“ образи от случилите се преди броени секунди неща и отказвах да приема, че всичко това свърши. Пулса ми, също като оборотомера преди малко, бе скочил в „червената зона“, а екзалтацията ми още беше достигнала връхната си точка. Пристигнахме на паркинга, наместих колата там от където я взех и угасих двигателя. Толкова рязко угасна живота в него сякаш се счупи. Точно в противовес с начина, по който рязко и жизнено си поема дълбоко въздух след сигнал от червения бутон на волана. Все пак говорим за почти състезателен агрегат с нулеви излишни инертни маси. Слязох и едвам се държах на краката си… и треперех все още… сега разбирам защо на футболистите не им дават да правят секс преди мач… тук ще е обратното… секс след това? абсурд… поне не през следващите няколко дни! Образите продължиха да се връщат… дълго време след това… дори и днес толкова време след това… май не е нормално… не знам… на мен ми харесва… влюбен съм в тази кола… напълно затвърдих идеализираните си представи за едно Ferrari… тази бе точно такава каквато съм си я представял… за сега е единствената и неповторима! чакам следващата, която да ме плени така… или дори повече… предложения?…

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *