BMW E36 M3 – един шампионски състезателен автомобил /част 2-ра/

22

Това бе максимума, на който можехме да подготвим колата за плевенското състезание и въпреки че още нямахме окачване, спирачките бяха стандартни, съединителят и маховикът – също, притесняваше ни мокрото време и това, че не бяхме спали, а всичко това бе съчетано с непознаването на колата, която не бяхме имали възможност да покараме яко дори 1 км. Взехме по един душ за освежаване и потеглихме към пистата… Проблемите с полицаите не ни обезкуражиха и пристигнахме в Плевен с надеждата поне да се класираме за неделните финали и да не берем много срам от евентуално слабото ни представяне предвид обстоятелствата. На пистата бе мокро, прехвърчаше сняг, духаше силен студен вятър. Ние пристигнахме с готовия продукт от едномесечната ни работа.

20

И започнахме да се подготвяме за мокро каране

21

с чисто новите ни гуми за мокро Good Year Eagle F1. По-късно се оказа, че въпреки страхотните ни впечатления от нормални автомобили, те не могат да се сравняват с истински интермедии, каквито нямахме възможност да си купим на този етап, но въпреки това се представиха много добре.

Дойде време и за момента на истината… Да изкараме колата и да видим как ще се представи.

След първото излизане на тренировката колата буташе доста предницата и недозавиваше (все пак е Е36), но намалихме налягането на предните гуми и оправихме проблема и се движехме по-уверено, но с доста слаби времена на свободната тренировка… вече бяхме сигурни, че ще берем срам…

23

24

Дойде време за малко дрифт:

25

Там като че ли беше малко по-добре, а и посвикнахме с колата.

На квалификацията се класирахме на 7-мо и 8-мо място, което, слава богу, ни гарантираше каране и в неделя.

Така, вече постигнали програмата си максимум, ние спокойни се отдадохме на почивка и сън, толкова липсващ ни през изминалите седмици.

Неделният ден се оказа доста по-добър за нас. Времето бе по-топло, валежи нямаше и асфалтът започна да изсъхва… Излязох за дрифт сесия и нещата изглеждаха мнооого по-добре от предишния ден.

Сложихме си рали сликовете, с които разполагахме въпреки сериозните проблеми и голямата борба на гумаджийницата на пистата, при което събрахме сериозно количество публика и там. Колата започна да хваща сцепление, завиваше, спираше и ускоряваше страхотно, пасна ни, посвикнахме и започнахме да даваме сериозно газ. Така започнахме лека-полека да отстраняваме опонентите си през финалите и без да можем да осъзнаем все още какво се случва, останахме на финал за 1-во и 2-ро място… с 1 кола!… която не спря да се движи, карана от нас по време на всички финални сесии, като само имахме по няколко секунди да се сменим. Не можех да повярвам какво се случва – дебютно  състезание, с не напълно подготвен автомобил, който не сме карали до тогава, първо място за отбора ни, двойна победа… Още не мога да осъзная какво стана… Бяхме на пистата с хора, на които винаги сме се възхищавали, гледали сме ги и сме искали да сме там с тях, а в този ден ние бяхме на върха заедно с тях… Усещането е неописуемо…

27

28

За Кюстендил трябваше да дойде окачването и да го сложим… Хидравличната ръчна… Още една седалка…

Не мина много време и бяхме пак в Ловеч, да посвършим малко работа… Първо си разгледахме придобивките. Окачването изглеждаше супер качествено и както се убедихме по-късно, пасваше супер прецизно навсякъде, т.е. направено бе както трябва.

Идва си с диаграми, онагледяващи характеристиките му, както  и поръчаните ексцентрични лагери за макферсона за промяна на наклоните:

29

Имахме и още малко поръчани глезотийки – педали и степенки OMP, разни копченца за таблото и клапан за регулиране на разпределението на спирачното усилие, като заедно с това сложихме и хидравличната ръчна, която толкова ни липсваше:

30

31

Хванахме се и да довършим поставянето на Powerflex-а, за който не стигна време спреди Плевен, а със свалянето на моста се постарахме малко да го поизчистим и защитим от корозия:

32

След това прибрахме колата в София, за да чакаме Кюстендил.

33

34

35

36

37

Бяхме и там… За съжаление, неприятен инцидент ни принуди с единодушно решение на всички пилоти да прекратим състезанието по средата на квалификациите и успяхме да караме само свободна тренировка и дрифт в събота до към 18 ч. В тренировката бяхме с 1-во и 3-то време в клас „C“… Не можахме дори да настроим окачването и го карахме на „око“ на някакво положение, затова колата не се държеше по най-блестящия начин… След тренировката направихме някои промени, но не успяхме да видим резултата от тях, защото не карахме повече…

Следваше Националният BMW събор. Победата на състезателна дисциплина на BMW събор е била мечта и за двама ни от години насам… А ето, че сега успяхме да я постигнем.

38

39

40

41

42

43

44

Отборът се представи и на първото в България състезание в една от най-зрелищните автомобилни дисциплини – Gymkhana – скоростно преминаване на познати елементи от популярните майсторски управления на автомобил. На полигона на СДА край Сапарева баня, организираното от Сейфти Драйвинг Академи и Илиев Рали Тим състезание протече в три манша, като класирането се сформира от сборното време от двете най-добри постижения. В конфигурацията на трасето бяха включени пълен кръг в квадрат с различен вход и изход, симетричен и несиметричен слалом, комбинация от сложни завои, перпендикулярен гараж, полицейско обръщане, осмица, кръг с вътрешен диаметър от 15 м, триъгълник и елипса. Аз завърших втори на по-малко от секунда след първия, като успях да поставя и рекорд на трасето, обаче малко по-слабото време от второто преминаване ме лиши от най-високото място на стълбичката. Поради дефект в скоростната кутия започнаха проблемите ни… Скоростната ни кутия беше зле, а диференциалът ни започна да тече.

Оказа се, че сме счупили вилката на 3-та скорост и състоянието на кутията отвътре не е много добро… бяха протекли и всички семеринги на диф-а… Кутията бе сменена с по-здравата 5-степенна от М3 3.0, а диф-ът бе обслужен и сменихме каквото трябва…

На второто за сезона мероприятие в Кюстендил ходих само аз… Карах… Първо време на свободната тренировка… Трето време на квалификацията, като първите 4-ма бяхме събрани в 0.20 сек., на елиминациите обаче паднах на полуфинал от победителя с Mitsubishi Lancer Evo… В крайна сметка бях на трето място… До този момент се движихме с равни точки с победителя от това мероприятие с по една победа и едно трето място… Малко объркахме като цяло настройките на колата (налягането на гумите и настройките на окачването ), но си взех поука и лека-полека ще се научим да я настройваме…

След това дойде ред и на Drift Day 2 на Калояново, страхотен кеф си направих там, колата е уникална за това:

Следваше първото ни състезание от шампионата на Калояново… Постарахме се да се подготвим максимално добре, кантари за максимално добро разпределение на теглото в пружините на окачването, за съжаление обаче отново бяхме с гуми, карани незнайно колко години, но няма как с нашите средства… След победата на BMW събора вече познавах пистата, но този път нещата щяха да са сериозни – карането беше в конфигурация, използвана от БФАС в НШТА, което означаваше почти 200км./ч. по правата и интензивно спиране за първия ляв завой… Естествено, както и предполагах, точно там бе преломният момент… На петъчната свободна тренировка успях да отърва спирането, опитвайки се да спра максимално късно, и излетях със доста сериозна скорост в гумите… Слава богу, щетите бяха основно козметични, леко се бе отместил радиаторът, а подпряното от него виско се беше изкривило… Рано сутринта един приятел спаси положението с едно за смяна, снабдиха ни с антифриз и колата бе готова отново за яко каране… За съжаление, както вече се бяхме убедили и от предишните състезания, разбиранията на екипа на GAZ за пистови състезания са доста далеч от нашите писти и прекалено твърдите пружини отпред предизвикваха неприятно подскачане на предницата и доста неприятна загуба на сцепление. Забавената доставка на по-меките пружини ни принуди и на този “Дракон“ да се борим с колата. Очевидно обаче това не бе сериозен проблем, защото даденото второ време на квалификациите от 0:57.34 бе отлично и ни предстояха финалите в неделя… С три победи и общо време от финала 2:57.69 за 3 обиколки със старт от място успях да стигна до първото място…

След това състезание дойдоха и новите по-меки пружини (от първоначалните 850lbs./in. поръчахме 650lbs./in). Впечатленията бяха, че колата стои доста по-добре, не подскача след неравности, надявахме се да сме оправили проблема… Успяхме да довършим и средната конзола с копчетата по нея и ключ масата…

Предстоеше ни “домашното“ състезание в Плевен… След тежко прибиране от почивка в чужбина, отново без сън, пристигнах на пистата рано в събота… Отново карах сам… Пак променливо време, обаче имах късмет, карах на сухо (бях сигурен, че като си купим рейсингови мокри гуми няма да падне дъжд повече, че да ни трябват). Не успях да се преборя за първо квалификационно време, но имах място на финалите… При подготовката и загряването на гумите за импровизиран групов старт на класиралите се за неделния ден, успях да счупя “люлката“, захващаща диф-а към моста и той увисна (явно сликовете не са шега работа) и слава богу, че засега само тази част се е предала от силовото предаване вследствие употребата на сликове… Естествено, отново с помощта на приятели, сутринта в неделя имах нужната част, колата беше разглобена и чакаше, сменихме я и дори успях да се включа в свободната тренировка… И отново сериозно представяне, минах през всичките финали с победа, на финала ни дадоха кариран флаг по-рано и след молба от втория преповторихме с уговорка за 2 от 3 победи, но при същия развой на събитията не се наложи трети старт…

Очакваше ни много мокро състезание в Кюстендил… Пра ни голям дъжд, оказа се, че гумите, които се надявахме (като истински състезателни мокри гуми) да държат невероятно, са отвратителни като качества, явно заради сериозната си възраст, и колата направо не се държеше на пътя… Така едва успях да стигна до 3-тото място… Въпреки това обаче все още имах преднина в класирането в шампионата…

Отново дойде време за любимата ни писта в покрайнините на Калояново, отново БФАС конфигурация, този път с правилните пружини, доста по-добри сухи чисти сликове и доста по-добри мокри… Бяхме отлично подготвени… За съжаление, петъчната свободна тренировка бе мокра, не успяхме да настроим колата с новите пружини и да пробваме новите гуми, а не бяхме имали възможност да направим настройка на теглата на койлоувърите преди това… Така че малко ни притесняваше краткото време през съботната свободна тренировка за настройване на колата… Така и стана, криво-ляво за краткото време направихме някакви настройки, пробвахме гумите и пружините… Но не успяхме да направим това перфектно, имаше леко подскачане на предницата, а и не успявахме да загреем равномерно гумите… Отново проблеми с измервателната техника… Измерено с хронометър време от една от моите квалификации от 0:56.40 не бе хванато, но успях да докарам и официално 0:56.50, което ми гарантираше второ място в квалификацията. Въпреки всичките мъки успяхме да докараме някакви още малко по-добри настройки… На следващия успях да направя две победи и да отида на финал. Вече осигуреното поне 2-ро място ми гарантираше шампионската титла, а отпадането на Митсубишито означаваше, че това ще стане и със сериозен актив от точки… Въпреки осигурения подиум обаче аз успях да си извоювам и победата с общо време за трите обиколки със старт от място 2:53.6 и да завърша сезона с още една победа на любимата писта от календара…

В крайна сметка завърших шампионата с 4 победи и 2 3ти места от 6 старта, с 18 точки пред втория в класирането.

45

46

47

Един коментар

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *