14 февруари – Свети Вал… Свети Зарезан!

14 февруари - Свети Вал... Свети Зарезан!

След като мина еуфорията около коледните и новогодишните празници, съответно десетте почивни дни около тях, се захванахме за работа. Ужким със свежи сили и готови за страхотни подвизи, но май не чак толкова. Оказа се, че тези 10 дни правене на нищо (сиреч почивка) са били достатъчни за месец и половина продуктивна работа след това. Започнах да установявам самичък този факт, след като втората част от работната седмица преди 14-ти ми мина като миг, без да успея да свърша нищо кой-знае колко. Това означаваше само едно – вътрешна автомивка, малко багаж в един компактен куфар, гориво до горе, по-красивата ми половинка за ръка и газ нанякъде. Цялата тази идея се зароди в петък по обяд. Оказа се обаче, че не е толкова лесно осъществима заради задаващия се празник. Наложи ни се да отложим нещата с 24 часа, но пък за сметка на това и двамата си освободихме понеделника, за да компенсираме.
Потеглихме в събота следобед към една наша много любима дестинация – Добринище. Градчето се намира в котловината между Рила, Пирин и Родопите, на 6 км от гр. Банско. Това означава, че тръгвайки от столицата, ни очакваха около 160 км. Звучи изтощително и може би малко нелогично – да бием толкова път, за да си починем, но далеч не е така. За щастие, пътят от София до Дупница е чисто нова магистрала, а след това има леко уширение около Благоевград. Идеята е, че не е толкова натоварващо, колкото звучи. След отбивката от Симитли пътят започва да „цепи“ в планината, което означава, че е осеян с множество завои. Изпреварването е трудна задача, но пък не е невъзможно. Най-важното е, че асфалтът е нов и прави цялостното преминаване по отсечката приятно.
С половинката ми си имаме любим комплекс, който посещаваме често просто ей така, когато искаме да се махнем от София. За пореден път отседнахме там. Домакините ни посрещнаха топло и се погрижиха да се нахраним добре за вечеря. Естествено, опитахме и от домашното им червено вино, за да се отбележим за празника. Дойде време за почивка.

14 февруари - Свети Вал... Свети Зарезан!

14 февруари – Свети Вал… Свети Зарезан!

На следващия ден, отпочинали добре през нощта, се събудихме сравнително рано. Готвачите в комплекса се бяха погрижили да закусим обилно, за да имаме сили за цял ден разходка. Обедът и следобедът минаха под веселото слънце и греещата ски писта в района на хижа Гоце Делчев, която е на малко повече от 10 км от градчето, но пък е на над 1400 м надморска височина. Скипистата е „зелена“, което ще рече, че е идеална за начинаещи любители на зимните спортове. Този уикенд не бяхме повлияни от скиорската идея и както казах, денят ни премина в разходка и събиране на слънчеви лъчи.

14 февруари - Свети Вал... Свети Зарезан!

14 февруари – Свети Вал… Свети Зарезан!

В понеделник, когато вече трябваше да се прибираме, се излежавахме почти до обяд. Направо си е за завиждане! След това, минавайки и без това през Банско, се спряхме и там, за да походим малко пеш по ски пътя. Забавлявахме се, гледайки скиори с всякакви нива на умения и концентрация. Направихме бърза спирка за обяд на едно от капанчетата покрай ски пътя (буквално на пистата), в което спираха всички скиори, сякаш каращи от стотици километри и уморено присядаха на масите, нагрети от приятното слънце. Кой забиваше ските си в снега, кой просто ги „събуваше“ и ги оставяше да спрат където си поискат, ски екипировката бе зарязвана на входа на двора. Дойде време да се отправим към вкъщи за нова порция емоции и заредени с ентусиазъм. Хубаво е да има къде и с кого да избягаш по всяко време на годината, без да има нужда да е топло или студено. Ето защо Добринище е любима наша дестинация. Освен близостта на ски съоръжения за зимния сезон, градчето има и летни забавления: открити басейни с минерална вода, на които просто трябва да си почиваш. Римското банче е от подобен вид и се намира по течението на Добринишка река. В района на Добринище има общо 17 минерални извора и това е причината градът да е обявен за балнеоложки курорт. Ако до сега не сме успели да ви спечелим, съветваме ви да посетите Добринище и да се уверите сами, че спокойствието там е уникално и почти несравнимо.
Между другото, гара Добринище е последна спирка на единствената в България функционираща теснолинейка, тръгваща от гара Септември и минаваща през Велинград. Да, може да е най-бавният железопътен превоз, но маршрутът се вие по приказни места и определено трябва да се пробва, тъй като не е ясно докога ще функционира.

 

14 февруари - Свети Вал... Свети Зарезан!

14 февруари – Свети Вал… Свети Зарезан!

А кои са вашите уни-сезонни любими локации в България?

AutoCrеdit – така вече се кара!

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *